Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е майка, имала
едного сина Стояна,
скришом го майка гледала,
гледала и отгледала;
с прясно го мляко къпала,
със сметана го мазала.
Та па искала майка му
и скришом да го ожени,
ала не можла майка му
скришом да го ожени;
дигнала сватба голяма,
отишле в златни черкови
да си Стояна венчеят.
От царя ферман дофтаса -
българи низам' да идат.
Писали, кого писали,
ала млад Стоян най-напред,
на войниците байряктар.
Стоян си либе оставя,
та си низамин отводя.
Баща му пари броеше,
майка му кравай месеше,
сестра му коня водеше,
либе му китка виеше,
па му китката подава
и па му либе заръча:
- Либе Стоене, Стоене,
дене я носи в пазвите,
ноще я туряй возглаве,
кога китката повехне -
аз ще се, либе, погодя;
кога китката изсъхне -
аз ще се, либе, оженя,
ако си, либе, не дойдеш!
И Стоян си я послуша,
узе си китка шарена,
дене я носи в пазвите,
ноще я носи возглаве...
Мина се, що се минало,
девет години минали,
покара лято десето,
китката взела да вехне,
да вехне и да изсъхва.
Стоян при царя отиде
и на царя си думаше:
- Дей-гиди, царьо честити,
сега е годин десета,
кога бе ферман допратил
българи низам' да идат,
аз си бях в златни черкови;
кога фермана пристигна,
ази се с либе венчавах;
либе ми китка подаде
и па ми либе поръча:
"Либе Стоене, Стоене,
я на ти, либе, таз китка!
Дене я носи в пазвите,
ноще я туряй возглаве,
кога китката завехне -
аз ще да се погодя;
вехне ли, вземе да съхне -
аз ще да се оженя,
ако си, либе, не дойдеш!"
Е, сега девет години,
покара лято десето,
откак съм, царьо, низамин.
Китката ми повяхна,
повяхна, взе да засъхва -
либето ми се днес жени!
Царя Стояну думаше:
- Маре, Стоене, Стоене,
защо не си ми обадил
баре два деня по-напред,
да идеш, джанъм, Стоене,
либето да си отнемеш?
Я иди, маре, Стоене,
я иди хладни яхъри,
па вземи, маре, Стоене,
възседни ата зелени,
турни му седло сукнено,
турни му юзди златени,
назоби с бяла пшеница,
напой го с вино червено,
па иди, маре, Стоене,
либето да си отнемеш!
Стоян си царя послуша,
отвърза ата зелени
из тия хладни яхъри,
турна му седло сукнено,
турна му юзди златени,
назоби с бяла пшеница,
напои с вино червено,
че си се качи млад Стоян.
Еднъж препусна млад Стоян,
до три планини премина,
па повтори млад Стоян,
още три планини прехвърли.
Кога настана, настана
в тяхното поле широко,
във тяхната нахия,
а той съгледа баща си,
че оре черно угари.
Той на баща си думаше:
- Дядо ле, стари дядо ле,
що ореш, дядо, що ореш
тия ми черни угари
във тая света светица,
светица, света неделя?
Баща му жално продума:
- Друмниче, младо пътниче,
ти Стоянова прилико,
аз имам сина Стояна,
и той на тебе прилича!
Има девет години,
как е низамин отишъл,
покара лято десето,
либето му се днес жени,
а той го няма да дойде,
либето да си отнеме!
Стоян му милно продума:
- Дядо ле, стари дядо ле,
скоро, по-скоро да с' идеш,
Стоян ще скоро да дойде -
ний бехме с него наедно,
но той назади остана,
ала ще скоро да стигне!
Па си замина млад Стоян,
та настана в Криви реки,
а той намери майка си,
че си пере Стоянови кърпи.
Стоян майци си думаше:
- Бабо ле, стара бабо ле,
що переш, бабо, що переш
във тая света светица,
светица, света неделя?
Майка му жално издъхна
и па му дума, продума:
- Друмниче, младо пътниче,
ти Стоянова прилико,
и аз имам сина Стояна,
много на тебе прилича!
Е, сега девет години,
откак е низам отишъл,
настана лято десето,
либето му се днес жени,
а него нема да дойде,
либето да си отнеме;
от жал не мога да гледам,
как се за други венчава!...
Стоян си майци продума:
- Бабо ле, стара бабо ле,
скоро, по-скоро да с' идеш,
Стоян ще скоро да дойде -
ний бехме с него наедно,
малко назади остана,
ала ще скоро да стигне...
Па си препусна млад Стоян,
право на сватбата отиде.
Като от коня отседна,
той на дръвника поседна,
па на сватбари думаше:
- Сватбари, млади девери,
я доведете невяста!
Еднъж да ми се поклони
и ръка да ми целува -
голям ще бакшиш да вземе!
Послушали го девери,
та са невяста завели,
че се невяста поклони.
Стоян си ръка подаде,
ръката да му целува.
Невяста се ясно провикна:
- Кумове, стари сватове,
девери, млади сватбари,
селяни, драги комшии!
Това е либе Стояна,
аз го по пръстен познавам,
по моя пръстен меновник!
Па са завели невяста
във Стоянови дворове,
та па си Стоян заколи
до седемдесе шилета,
толкова крави ялови,
да си нагости сватбари.
Та па са яли и пили
дор три дни, три нощи...

 


Панагюрище (СбНУ 16-17/1900, с. 96 - "Войник Стоян и либето му").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011