|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Заим си конче ковеше,
майка му нога държеше,
либе му диван седеше
и си го интро питаше:
- Заиме, либе Заиме,
къде ми сбираш, торнуваш,
по-мночку ли ще се бавиш?
- По-мночко, либе, по-малко,
цели ми девет годинки
и още девет денкьове...
Ако се, либе, не ворна -
изим ти давам, жени се!
Изминали са годинки,
набрали се денкьове,
Заим се от аскер не ворна
и либето му се ожени.
В сряда му беше сватбана,
в четвърток му беше кънена.
Таман ги майка изпрати
и сьодна жално да плаче,
отдолу иде потниче
и то на майка проговаря:
- Бабичке, стара майчинке,
оти ни плачиш, нарьодаш?
- Потниче, мой друмниче,
как да не плачем, нарьодам?
Имах си сина Заима,
девет години на аскер,
либене му се ожени,
таман бърчинке превалят...
- Бабичке, стара майчинке,
аз съм ти сина, сина Заима,
иди ми, майче, изведи,
моето конче хранено,
хранено, пък наяхано!
Че го Заимче целуна,
из четри страни в главона,
и си на коня думаше:
- Пригрибай, коньо, приимай,
дано настигнем сватове,
сватбана да развалим,
либето си да возворнем!
Таман от порти излизат,
Заим на порти пристига
и иска водица да пийне
от невестенско ибриче.
И те му вода донисат,
в невестенско ибриче,
и той си порстен закачи.
Когато невестана занисат,
тя си порстен позна,
че на сватове тихом говори:
- Сватове, мои друмници,
халал да ви е рубана,
аз ще със Заим да ида!
Осиково, Девинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|