|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Скарали се, леле, Марко и Марковица,
скарали се и се разсърдили.
Че забягнал, леле, Марко добър юнак,
че забягнал в Солун града,
що ми седял за девет години.
Сън сънувал Марко добър юнак -
в двори пълно с църни гарвани,
а сред ними два сиви сокола.
Па си пита, леле, Марко добър юнак,
па си пита млада кръчмарица:
- Що сън, мила сестро, ще ми кажеш?
- В дворове пълно е сватове,
а сред ними - юнак и невеста.
Грабнал Марко коня доборлия
и ми тръгна за негово село.
Като стигнал до негово село
и си пита Марко, и разпитва:
- Кой се жени, що тъпани бият?
- Ми се жени, момко, млада Марковица,
че й е забягнал Марко добър юнак,
че й е забягнал за девет години.
Като стигнал Марко до негови двори,
пълно било, пълно със сватове.
Тогава викнал Марко добър юнак:
- Нека дойде, младата невеста,
нека дойде ръка да целува,
че й носим скъпи армагани!
Като дошла млада Марковица
и му взела ръка да целува,
а на ръка златен пръстен има,
що се с Марко някога венчали.
И се обърна младата невеста,
и си дума на всички сватове:
- Всеки дома, дома да си иде,
мен ми дойде първото ми либе,
първо либе, първата ми обич.
Оряхово (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|