* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала
едного сина Стояна,
рани го мама, гледа го, мъри,
дур де Стояну пораснал,
станал ми й двайси години,
та че го мама посгоди,
пусгуди, та го ожени.
Таман си булче дуведи,
за Стояну книга дуде
да върви на цар да служи.
Стоян си по двора ходеше,
ем си едно друго сбираши.
Негово булче хубаву,
то подир Стояна вървеше,
зелена китка виеше.
Конец ни и стигна за китка,
за китка, китка да дувий,
от руса коса откъсна,
та сий китка дувила
и я Стояну подаде,
и си Стояну думаше:
- Либе ле, либе Стояне,
я на ти, либе, таз китка,
деня на калпак да я носиш,
вечер във стряха да я туряш,
да знаеш, либе й да помниш,
га цвета начени да капе,
тогив жа ми й гудежа,
га китката начени да вехни,
тогивъ жа ми й сватбата.
Че отиде Стоян във служба,
служил ми й мало ни много -
девет ми цели години, (2)
китка стояла весела,
Стоян къде ходи се пей,
га на десета година
цвета наченал да капе,
китка начена да вехни,
Стоян къде ходи се плачи,
Царицата го й заметила,
и си на Стоян думаше:
- Стояне, младу войниче,
стана ми девет години
откакту служиш, Стояне,
където ходиш, се пееш,
га на десета година,
защо къде ходиш се плачиш?
Стоян царицим думаше:
- Царице, царице, гусударице,
какво да ни плача, царице,
булче под було оставих,
девет ме й годин чакало,
я утре жа са венчава,
как да не плача, царице.
Царица на Стояну думаше:
- Стояне, младо войниче,
за сичку съм та очила
и за тва ли искаш наюка,
наюка да та наюча?
Я влез във златни сараи,
извиди конче хранено,
хранено, още алено,
дето го вятър ни вей,
дето го слънце не грей,
със бял го ориз назоби,
с ройну го вино напои,
синьо го седло оседлай,
жълта го юзда обюздай,
седем го коланя препаши,
я восмия себе препаши,
че са на конче примитни,
право си у вас да идеш,
булчето да си утнемиш.
Стоян на радо сърци отиде,
че влези в златни сараи,
извади конче хранено,
хранено, още алено,
със бял го ориз назоби,
с ройну го вино напои,
синьо го седло оседла,
желта го юзда обюзда,
седем го коланя препаса,
я восмия себи запаса,
че са на конче преметна.
В неделя раном заранта,
дорде в тяхното село
кравите изкарат,
Стоян в гора фляваше,
във пътя среща баща си,
отива лози да режи.
Стоян баща си познава,
баща му ни го познава.
Стоян баща си думаше:
- Дядо льо, по-стар дядо льо,
неска нали й света неделя,
къде отиваш на лозе,
я баща му думаше:
- Момченце, младо пътниче,
кога ме питаш, жа кажа -
имам си синка във служба,
стана ми девет години
од него книга нямаше,
остави булче под було.
Девет го й годин чакала,
я днеска жа са венчава.
От жалби нимоа да стоя,
отивам лози да режа.
Стоян си нищо не речи,
ми си кончето посбута,
право си в село отиде.
Във пътя среща майка си,
отива, холам, отива
на чишмъ дрехи да пире.
Стоян майка си познава,
майка му ни го познава.
Стоян на майка си думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
неска ми й света неделя,
къде отиваш до пиреш?
Я майка му думаше:
- Момченце, младо пътниче,
кога ме питаш, жа кажа,
жа кажа, да та ни лъжа -
имам си синка във служба,
стана ми девет години
от негу книга нямаши.
Стоян си нищо не речи,
ми си кончето посбута,
право в черкуви отиде,
че си кончето отседна
и го за врата завърза,
че си в черкуви той влези
и на кумуви думаше:
- Кумови, стари сватове,
имали у вас тоз хадет,
младите ръка да целуват?
Я кумови му думаха:
- Тоз хадет у нас го има.
Че той си отиде при младити,
че си младоженека не здрависа,
га на нея ръка подаде,
златен му й пръстен познала,
че си булото повдигна,
та го в очите погледна,
че са назад обърна,
ем на кумуви думаше:
- Кумове, стари сватове,
кво щети кумове правете,
този и моя Стояна,
я щим със него да ида,
че си обзе Стоян булчето,
та го у тях заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011