* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян войник викнаха
три години служба да служи.
Мама на Стоян думаше:
- Ти си едничък на мама,
хайде да те, мамо, оженя,
отмяна да ми доведеш,
да не съм тука самичка.
Стоян на майка си думаше:
- Не бива, мамо, не става,
и царя не позволява
женени служба да служим.
Скришом го мама сгодила,
засевки не засявали,
груванки не загрували,
пак се е чуло до царя.
Цар пратеници изпрати
за Стоян, младо войниче.
Стоян бе на венчаване,
пратеници думат на Стояна:
- На ти, Стояне, този ферман,
чети го, размисли го,
има ли време да седим,
да седим, да се мамим?
Стоян ферман четеше,
бистри си сълзи ронеше.
Петранка дума на Стоян:
- Като ме млада оставяш,
венчана, пък несведена,
кога да ти се надявам?
- Ти ми се, Петранке, надявай,
кога окапе, олетя
на зелен чемшир шумата,
на зелен бръшлян листата.
Петранка си помисли:
"Никога чемшир не летя,
никога бръшлян не капе."
Влязла е в равна градинка,
набрала е китка смесена
и си пръстена извади,
на Стоян ги подаде:
- На ти, Стояне, тази китка,
денем я носи на глава,
вечер я хвърляй на роса.
Кога ти китка увехне,
на пръстен камък излети,
тогава ще да ми е годежа,
годежа, още сватбата.
Стоян си войник замина,
царят го съдба осъди
в троен размер да служи -
вместо три години, девет.
На десетата година,
събота срещу неделя,
тя му китката увяхна
и на пръстен камък излетял.
Стоян си жално заплака
И си на царя продума:
- Царьо ле, господарьо ле,
снощи ми вест дойде,
че е майка ми зле болна,
ала не може да умре
докато мене не види,
защото съм един на мама.
Пък аз се чудя и мая,
като съм толкова далеко
кога при мама ще ида?
Царят на Стоян думаше:
- Да влезеш в тъмни яхъри,
което си конче избереш,
с него ще си отидеш.
Стоян в яхъри влезъл,
избрал си конче хранено
и го оседла, обюзда.
Като си конче възседна,
три кадалъка премина,
докато се добре намести,
в тяхната местност пристигна,
баща му лозе копае.
- Помага ти Бог, стар дядо,
защо си копаеш лозето,
днес нали е света неделя.
- Не го копая да ражда,
най го копая да съхне,
че имам син като тебе
девет години да служи.
Остави булка под було,
днес му се жени булката.
Стоян си с конче препусна,
край техния двор минава -
майка му жално плачеше.
Стоян на бабичка думаше:
- Защо си тъй, бабо, кахърна?
Баба на войниче думаше:
- Аз си имам син като тебе,
девет години откак служи
остави булка под було,
днес му се жени булката.
- Мога ли свари сватбата?
- Ще свариш, бабо, ще свариш.
Зурни и тъпани биеха
за голямата трапеза.
Стоян си с конче препусна
и си на сватба отиде,
накрай трапеза поседна,
в ръка си конче държеше
и на сватбари продума:
- Аз съм човек ябънец
и нямам пари да пусна.
Аз ще си пусна пръстена,
за булка, голям подарък.
Като парсата събраха,
като я зълвата изнесе,
на булката я подари.
Тя си парите не гледа,
най си пръстена познала
и на зълвата думаше:
- Калино, мари, малино,
я излез, буле, навън,
наред трапеза изгледай,
има ли човек ябънец?
- Имаше, буле, имаше,
накрай трапеза седеше,
в ръце си конче държеше.
Булка си було отметна
и при Стоян отиде,
и на сватбари думаше:
- Това не е човек ябънец,
а ми е моят млад Стоян,
дето ме млада остави,
венчана, пък несведена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011