* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала
един ми сина Стояна,
той за сина, той за дъщеря,
бързала да го ожени,
да не го война завари,
ерген на фронта да иде.
В петък го мама годила,
в събота мама менила,
в неделя ще му й сватбата.
Сутринта писмо получи -
де да е Стоян, да дойде
на царя служба да служи,
на царя и на везира.
Стоян майци си думаше:
- Я кажи, мале, на татко,
зарад мен войник да иде,
че ми й булчето младичко,
не знае рано да стане,
шетнята да ти ошета,
ризата да ти опере.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти й, мама, стар човек,
не може конче да язди,
не може пушка да държи,
не може сабя да върти.
Стоян си тръгва, отива,
майка му дрехи гласеше,
баща му конче извежда,
булче му китка извила
и на Стояна подала:
- На ти, Стояне, таз китка,
кога китка увехне,
да знаеш, че съм сгодена;
кога китка изсъхне,
да знаеш, че съм женена!
Девет години минало,
дет ходел Стоян, все пеел,
все пеел Стоян, все свирел,
като навлезла десета,
десета черна година,
дет ходел Стоян, все плачел,
все плачел Стоян, все жалел.
Стояновите другари,
те на Стояна думаха:
- Стояне, наш другарино,
станало й девет години,
как сме на фронта ний дошли,
дет ходиш, Стояне, все пееш,
все пееш, Стояне, все свириш,
как е навлезла десета,
дет ходиш, Стояне, все плачеш,
каква й таз твойта работа?
Стоян другари думаше:
- Другари верни, сговорни,
като за фронта аз тръгнах,
златна ябълка посадих,
девет години минаха,
ябълка плод не е родила,
тази година родила,
аз си хабер получих,
да ида, да я откъсна.
Де го й зачула царичка
и тя на царя думаше:
- Пусни Стояна да иде,
ябълка да си откъсне.
Царя се смили над Стоян,
в къщи да иде го пусна.
Стоян из пътя вървеше,
към тяхно село наближи,
в технине ниви навлезе.
Един ми старец ореше,
Стоян на старец думаше:
- Помагай Бог, бе старче,
що ореш днеска в неделя?
Старец войник думаше:
- Войниче младо, хубаво,
аз имам син като тебе,
девет години станало,
как е на фронта заминал.
Като на фронта отиваше,
млада си булка доведе,
днес му се жени булчето,
от мъка дойдох да ора.
Стоян си нищо не каза,
той си към село забърза.
Една ми баба преше,
той при бабата отиде
и на нея думаше:
- Помагай Бог, бе бабо ле,
що переш днеска в неделя?
Дигна си очи бабата
и тежки сълзи порони:
- Дал ти Бог добро, юначе,
аз имам син като тебе,
девет години станало,
как е за фронта заминал,
никакъв хабер нямаме,
Като на фронта отиваше,
млада си булка доведе,
днес му се жени булчето,
от мъка дойдох да пера.
Стоян си тръгна, замина
и си във село той влезе,
право на сватбата отиде,
нали е момче войниче,
всички станаха, селям му отдадоха
и място му направиха.
Булката наред дареше
и тя си войник дарила,
всички бакшиш хвърляха,
нали е момче войниче,
няма бакшиш да хвърли,
златен си пръстен извади
и го на булка подаде.
Тогаз се булка сепнала
и се във войник огледа,
и си Стояна познала.
Силно го й прегърнала,
още по-силно провикна:
- Ой ви вазе, сватбари,
сватбата беше за Стефан,
а булката ще бъде на Стояна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011