* * *

Войник на сватбата на жена си

Снощи се Стоян завърна
от дълга пътя - Цариград,
на чемшир порта потропа
от буйно конче алено:
- Я излез, излез, Грозданке,
та ми портите отвори,
та ми кончето поеми
и мен, Грозданке, посрещни.
То не излезе Грозданка,
най е излезла майка му,
портата да му отвори,
кончето да му поеме.
Стоян на майка продума:
- Къде е, мале, Грозданка,
порти да ми отвори,
кончето да ми поеме?
Майка на Стоян отвърна:
- Легни си поспи, Стояне,
заран ще ти разкажа,
къде е, синко, Грозданка.
Стоян на майка говори:
- Майчице, стара майчице,
кажи ми къде е Грозданка,
че аз не мога да трая!
Дали е с моми за вода,
на тебе, майко, отмяна,
или е с булки в черква,
или е сладко заспала?
- Нито е с моми за вода,
на мене, синко, отмяна,
нито е сбулки в черква,
нито е сладко заспала.
Синко Стояне, Стояне,
девет години как става,
как си ми, синко, отишъл
в Анадол с анадолците.
Тя те е, синко, чакала
тъкмо до девет години,
снощи си, синко, пристана,
заран ще й е сватбата.
Стоян се тъжен натъжи,
тихо си майка попита:
- В това ли е село, нашето,
или е, майко, в дуго?
От майка Стоян кат разбра,
че е в село сватбата,
мигом си стегна кончето,
кръстоса кръстом селото,
че ми е зачул млад Стян,
де тупат барбана тупани,
та си на сватба отиде,
на сватба при сватбарите.
Чуди се Стоян, мае се,
как ще Гроданка обади,
че се е от губет завърнал
при първо либе хубаво.
Най-после Стоян намисли:
"Много ще пари повадя,
ръката да ми целуне,
дано ми пръстен познае,
пръстена от венчилото."
Много е пари повадил,
на млада булка ги е дал,
тя се полека навела,
ръката да му целуне,
пръстена свиден познала,
дето си двама менили
в черквата под венчилото.
Стоян Грозданка поведе,
при стара майка примрела.
Никому нищо не рече,
никой му кусур не извади.
С булчински бели премени
облече Стоян сестра си,
че я на сватба заведе,
на мястото на Грозданка,
сватбата да не развали,
радостта да не помрачи,
радостта и веселбата
своята и на хората.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011