* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, имала,
до едного сина Иванчо.
Намисли да го ожени.
Днеска му била сватбата,
утре му писмо пристигна
млад войник да си отиде,
службата си да служи.
Иванчо майка думаше:
- Я кажи, мале, на татка,
млад войник татко да иде,
службата да си изслужи,
че ми е мило за булката,
дваж мила да я оставя,
триж мило да я замина.
Майка Иванчо думаше:
- Баща ти й, сине, стар човек,
не може пушка да носи,
не може война да води.
Иванчо Пенка думаше:
- Пенке ле, първо либе ле,
я иди, Пенке, в градина,
набери цветя всякакви,
направи китка смесена,
че ми я на глава забоди.
Отишла Пенка в градина,
набрала цветя всякакви,
направи китка смесена
и му я на глава забоде.
Ходил, Иванчо, носил я
цели девет години.
Една сутрина ка станал -
китката му увяхнала.
Че се Иванчо разплакал,
разплакал и занареждал.
Командир край него минава
и на Иванчо думаше:
- Защо ми плачеш, войниче!
И му Иванчо разправя:
- Таз сутрин като си станах,
китка ми увехнала -
булата ми се оженила.
Добър му яхър той даде,
като го Иванчо оседла,
дълга кушия той пусна
и си край село отиде.
Музика жалко свиреше,
на булка, на опростяване.
Като Иванчо пристига,
цялата сватба той спира,
ръка на булка подава
и с нея си сбогом взема.
Като си ръка хванали,
веднага булка познала,
пръстена като видяла,
було си от глава хвърлила
и си Иванчо прегърна,
и се от него не раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011