* * *

Войник на сватбата на жена си

Хе, бре, Гюро, темен темнича=,
хе, бре, Гюро, темен темничаро,
в неделя го Гюро юглавиа,
в понеделник абер му достигна
да си иде Гюро на войната.
Главеница росна китка даде
и на Гюро вели, ем говори:
- На ти, Гюре, таа росна китка,
та а сложи във десна пазува,
често китка, Гюре, да обяждаш.
Кога китка, Гюре, ке повеене,
тогава яз, Гюре, ке се глава,
ке се глава, Гюре, ке се жена.
Учинило до девет години,
никак китка не е повеенала,
когай китка, Гюре, повеенала,
тогай се е Гюре наумило,
наумило, Гюре, нагрижило.
Догледал го Гюре честит царо,
та на Гюро вели, ем говори:
- Е бре Гюро, Гюро темничаро,
ето стана до девет години,
се си беше смешно голомешно,
съга си са, Гюре, нацупило,
нацупило, Гюре, нагрижило.
Отговори Гюро тьмничаро:
- Ой ти, царо, ой ти честит царо,
щом ме питаш, право ке ти кажа -
в неделя ме мене оглавиа,
в понеделник абер ми достигна,
да си дойда язе на войната.
Главеница росна китна даде
и на Гюро вели, ем говори:
"На ти, Гюре, таа росна китка,
та а сложи във десна пазува,
често китка, Гюре, да обяждаш.
Кога китка, Гюре, ке повеене,
тогава яз, Гюре, ке се глава."
Ето става до девет години,
сега ми е китка повехнала,
повехнала, китка изсъхнала.
- На ти, Гюре, таа бърза коня,
да си идеш либе да си видиш.
Та си вяана таа бърза коня.
Айде, айде, Гюро таман беше,
таман беше край нимните ниви,
там си виде неговойо татко,
дек си оре рано уф неделя,
та на него вели, ем говори:
- Добро утро, мори стари дедо,
днеска иле е света неделя,
защо ореш у света неделя?
- Дал ти Бог добро, Гюрова прилико,
и яз имах сина като тебе,
в неделя го Гюро главихме,
в понеделник войник си замина,
ето стана до девет години,
никак нема бре абер от него.
Днеска му се главеница жени.
Ора, ора от тежки жалбини,
да не вида младата невеста.
Па си ойде Гюро нанагоре,
там си виде неговите бракья,
дека режат рано във неделя,
та на них си вели, ем говори:
- Добро утро, два млади юнака,
защо режите рано в неделя?
Я они му велят, ем говорят:
- Дал Бог добро, Гюрова прилико,
имахме си брата като тебе,
в неделя го главихме,
в понеделник войник си замина,
ето стана до девет години,
никак нема бре абер от него.
Днеска му се главеница жени,
режем, режем от тежки жалбини,
да не видим младата невеста.
Ошел, ошел край нимните двори,
там си видел неговата майка,
дека пере рано във неделя,
та на нея вели, ем говори:
- Добро утро, мори стара бабо,
днеска иле е света неделя,
защо переш у света неделя?
- Дал ти Бог добро, Гюрова прилико,
и аз имах сина като тебе,
в неделя го Гюро главихме,
в понеделник войник си замина,
ето стана до девет години,
никак нема бре абер от него.
Днеска му се главеница жени,
пера, пера от тежки жалбини,
да не вида младата невеста.
Като ошел на момини двори,
баш тогава мома дарувала,
отговори тове темен Гюро:
- Ой девери, два китни девери,
имате ли си вие обичай
младата невеста ръка да бацува?
- Има, има, мори, как да нема.
Подаде си десната му ръка.
Кат видело миновнички пръстен,
кат видело пръстен бурмалия,
на сватове вели, ем говори:
- Е сватове, е кальтатове,
ка сте дойделе, идете си,
яли ми го моя темен Гюро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011