* * *

Войник на сватбата на жена си

Бързала е мама, бързала е,
Стояна да си посгоди
да го войници не сварят,
не сварят, да го не пишат.
В сряда го е мама сгодила,
в четвъртък дрехи редили,
в петък байрака низали,
в събота хляба пекли,
в неделя булче довели,
довели и го венчали;
в понеделник укропа играли,
вторник са кума изпратили,
в сряда войници дойдоха
и по овчари питаха:
- Къде седи Стоян войника,
войника - младоженика?
Овчари думат войници:
- Войници, млади пътници,
със вас лъжа не бива,
не лъжа, братя, не шега.
Гледайте, ако не - слушайте,
къде има къщи високи,
къде има двори широки,
къде има бели комини,
къде лаят много кучета,
там седи Стоян войника,
войника - младоженика.
И те войници гледали,
гледали и питали,
питали и намерили.
И в Стояна отидоха,
и на Стояна думаха:
- Стояне, младо юначе,
я хвърляй дрехи юнашки,
обличай дрехи войнишки
и тръгвай с нас, Стояне!
Нас ни царя заръча:
"Ако би Стоян не дойде,
вий му главата вземете
и я във торба донесете!"
Стоян им нищо не рече,
облече дрехи войнишки,
че влезе в тъмни яхъри,
алено конче изведе,
с сини го седла оседла,
с пъстри го смоци препаса.
Булче му седи пред конче,
вита му китка виеше,
от нежни очи клепачи,
от нежни сербез целувки,
на Стояна ги даваше:
- На ти, Стояне, таз китка,
деня я носи на глава,
нощем я топи над глава,
във върла бистра ракия.
Кога ти китка повехне -
тогава ще се посгодя;
кога ти китка изсъхне -
тогава ще ми е сватбата.
Стоян се с булче сбогува,
с негова майка и татко,
и със войници отиде.
Китка на чело носеше.
Денем я носи на чело,
нощем я топи над глава.
Където ходи млад Стоян,
все пее и все се смее,
и все му е китка весела.
Като му китка повяхна,
Стоян си глава наведе.
Царица дума Стояну:
- Стояне, младо войниче,
станало е девет години,
откакто при нас слугуваш,
където ходиш, все пееш,
все пееш и все се смееш,
сега си много угрижен.
Кажи ми, кажи, Стояне,
какво ти тежи на сърце?
Стоян царици думаше:
- Царице, млада княгиньо,
станало е девет години,
както на царя слугувам,
булче под було оставих,
то ми е дало таз китка,
даде я и ми заръча:
"На ти, Стояне, таз китка,
деня я носи на глава,
нощем я топи на глава.
Кога ти китка повехне -
тогава ще се посгодя;
кога ти китка изсъхне -
тогава ще ми е сватбата!"
Вчера ми китка повяхна,
то ми се жени булчето
и днес ще му е сватбата...
Царица дума гавази:
- Влезте в тъмни яхъри,
изведете конче богато,
богато и хвърковато.
Здраво го с седло оседлайте,
с пъстри го смоци опашете.
Гавази конче изведоха,
със сини го седла оседлаха,
с пъстри го смоци препасаха,
златен му чем сложиха,
на Стоян дадоха.
Царица дума на Стоян:
- Стояне, младо юначе,
прошка ти е вече от нас,
бързо кончето да караш,
булчето да си завариш!
Стоян се с войници сбогува,
с войници и с млада царица,
и се на конче прехвърли.
Пътя му беше за два дни,
а той го стори до пладне.
Като си село доближи,
старец до село ореше
със едни руси биволи.
Стоян му селям отдаде,
отдаде и му продума:
- Дядо льо, стари старийо,
днес нали е света неделя,
защо ореш днес в неделя?
Старец на Стоян думаше:
- Ой те тебе, войниче,
войниче, младо пътниче,
аз имам син като тебе.
Станало е девет години,
булче под було остави,
днес му се жени булчето.
Не можах от жалби да седна
и впрегнах рало да ора.
Стоян си конче посескри,
бърже във село пристигна.
Като край двора си мина -
майка му седи на боклук,
черна къделка задява,
ново вретено заприда.
Стоян й селям отдаде
и на майка си придума:
- Бабо льо, стара старийо,
днес нали е света неделя,
защо предеш днеска в неделя?
Майка му жално продума:
- Ой ми те тебе, войниче,
войниче, младо пътниче,
аз имах син като тебе,
него го войник взеха.
Станало е девет години,
булче под було остави,
днес му се жени булчето,
не можах от жалби да седя
и вирнах хурка да преда.
Стоян майка си замина
и на сватбата отиде.
Булка трапеза извърта,
на кум ръце целува.
Стоян си конче закачи
и на трапеза отиде.
Булка му ръка целуна.
Стоян си пари не даде,
а си пръстена отдаде.
Като пръстена видяла,
алено було хвърлила
и със Стояна тръгнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011