|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Имала й мама, имала,
един ми сина Стояна,
бързала да го ожени,
да го не войска завари.
В петък го майка сгодява,
в неделя сватба правили,
в понеделник хабер пристигна -
Стоян войник да иде.
Стоян на майка си дума:
- Я кажи, мале, на тати,
татко с войските да иде,
че ми е младо булчето,
жално ми й да го оствя,
мило ми й да го забравя.
Мама Стояну думаше:
- Не думай, синко, тез думи,
баща ти й, синко, стар човек,
не може коня да язди,
камо ли пеша да ходи.
Че става Стоян, па тръгва,
негово булче хубаво,
влезе в росна градина,
набрала китка смесена
и на Стояна подаде,
и си на Стоян продума:
- Кога ми китка увехне,
тогава ще ми й годежа,
кога ми китка изсъхне,
тогава ще ми й сватбата.
Че стана Стоян, замина,
воюва малко, не много,
цели ми девет години,
на десетата в джоба си бръкна,
намери китка увяхнала,
от девет години изсъхнала,
много се Стоян натъжи,
царю Стояна попитва:
- Стояне, младо войниче,
стана девет години,
служба, Стояне, ми служиш,
не съм те виждал натъжен,
защо сега тъжиш?
Стоян на царя разправя
за негова китка увяхнала,
от девет години изсъхнала...
Летница, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|