* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, гледала,
един син Стояна.
Меркала да го ожени, оженила го.
В неделя бе му сватбата,
в понеделник заран момин-ден.
Стоян овен дереше,
сълзи до земя ронеше.
Петкана дума Стояну:
- Защо си овен дереш и плачеш,
дали ти не съм на сърце?
Стоян Петкана думаше:
- Хубава си ми, Петкано,
ами си плача, че ми от царя,
от царя книга пристигна:
"Този час Стоян да тръгне,
царюва служба да служи!"
Петкана дума Стояну:
- Постой, почакай, Стояне,
в нова градина да вляза,
всякакво цвете да откъсна,
с миновна китка да увия.
Петкана му китка дава
и на Стояна дума:
- Носи си, Стояне, китката,
доде ти е китка весела,
ти да си знаеш, че съм при майка ти,
кога ти китка певехне,
ти да си знайш, че съм се годила.
Кога ти изсъхне, ти да си знайш,
че съм се с друг венчала.
Стоян си китка носи
и си аскер води,
весел и засмян ходи.
Една му заран китка повяхна,
Стоян си сълзи порони.
Царица царю дума:
- Царьо ле, царьо честити,
я си попитай ти Стоян -
защо си сълзи рони.
Царю Стояна пита,
Стоян на царя каза.
Царя Стояну дума:
- По-бързо кон ми вземи,
та по-бързо в село иди,
да ги невенчани свариш!
Стоян си кон възседна,
бърже в село отиде,
пред църква ги свари,
че си двамата стоят.
Стоян посегна на Петкана
венчило да честити,
Петкана му пръстен видя,
дето бяха се пръстен менили.
Петкана Стоян прегърна,
та си Стоян пак взела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011