* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян мами си думаше:
- Моли се, мамо, на тейна,
тейно с войната да иде,
че ми е младо булчето -
мило ми й да го оставя,
дваж мило да го поведа,
че има вяра всякаква,
и турска, мамо, българска,
и трета вяра циганска.
Мама Стояну думаше:
- Молих се, мама, думах му,
ама ми рече баща ти:
"Язи съм, бабо, стар челяк,
стар челяк, стар, некадърен,
не мога на кон да яздя,
дилкя ли пешом да вървя,
пушка на рамо да нося!"
И Стоян стана, та тръгна.
Булче му хитро, разумно,
влязло е в равна градина,
набрало цвете всякакво,
накити китка смесена,
че я Стояну подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
деня я носи на глава,
нощя я туряй на роса;
кога китката повейне -
тогиз ще ми е годежа!
Извади пръстен маламен,
и му пръстена подаде,
и на Стояна думаше:
- На ти, Стояне, тоз пръстен,
кога пръстена излети -
тогиз ще ми е сватбата!
Че ходи Стоян, що ходи,
че ходи девет години,
на десетата година
и му китката повяхна,
и му пръстена излетя...
Стоян усърна, уникна,
цар на Стояна думаше:
- Стояне, младо войниче,
що си толкоз усърнал,
усърнал, още уникнал?
Стоян на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
мене ми й булче под було -
днеска ще му й годежа,
утре ще му й сватбата...
Цар си Стояна проводи
булчето да си отърве.
И Стоян тръгна да с' иде.
Стариу на пътя ореше,
Стоян на дяда думаше:
- Що ореш, дядо, в неделя?
Стариу пътниче думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
не ора да го завъдя,
най ора, да го затрия -
аз имам сина войника,
станало й девет години,
как е на войска отишъл,
остави булка под було,
че му се жени булката,
днеска ще да й е сватбата!
Кога край село отиде,
баба на чешма переше,
Стоян на баба думаше
- Бабо ле, стара майчице,
що переш в света неделя,
нали е, бабо, грехота?
Баба пътниче думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
не пера да го изпера,
най пера, да го съдера;
аз имам сина войника,
станало й девет години,
остави булка под було,
че му се жени булката -
днеска ще да й сватбата!...
Стоян си у тях отиде,
гайдаря кръста събира,
че няма пара да даде,
ами си даде пръстена...
Гайдаря кръста занесе,
че го на булче подаде,
булче под було продума:
- Че кой си даде пръстена?
Гайдаря тихо продума:
- Пътник си в пътя промина,
нямаше пара да даде,
че той си даде пръстена!
Булката тихо продума:
- Викайте тука пътника!
Че са се живи хванали,
пък са се мъртви пуснали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011