* * *

Войник на сватбата на жена си

Море, Марко, море, млади Марко!
Марко бие земя Арбанашка,
не я бие за злато, за сребро,
но я бие за две малки моми -
едната бе хубава Мария,
другата е тенка Ангелина.
Ангелина за селанин зима,
а Мария за сам себе зима.
Би се Марко три дни и три нощи,
и си се би Марко, и си зема.
Кога било Марко на сватбата,
наседнаха на честна трапеза,
изведоха хубава Мария,
дойдоха му троица мозурие,
на Маркоте велат и говорат:
- Море, Марко, море, млади Марко,
хайде, Марко, паша ми те тера
да си идеш с тая силна войскя,
да им бидеш млади бинбашия!
А Марко им вели и говори:
- Е виека, двамина мозурие,
постойте, мене малко чекайте,
почекайте салте една вечер,
да прележа край млада невеста,
да изпрата два млади девера,
да ги прата на бащини й двор.
Два мазурие велат и говорат:
- Не можеме, Марко, да чекаме,
да чекаме саат половина,
а камо ле, Марко, една вечер -
току станувай, та си кренувай!
Па си стана Марко, та си крена,
повърна се Марко наназаде,
та на Мара вели и говори:
- Е тизека, хубава Мария,
да ме чекаш, Маро, осем лета,
осем лета, Маро, девет зименя,
да си носиш руба невестинска,
и да носиш тънката прекровка,
да не си си вънка изкокнала,
да не идеш, Маро, ни на вода,
ни на вода, ни на сухи дърва!
Па си стана Марко, та си крена,
та си ойде Марко силна войскя,
туриха го млади бинбашия.
Тамо седе Марко осем лета,
осем лета и девет зименя,
се го чека хубава Мария.
Носила е руба невестинска,
и носила тънката прекровка.
Кога било деветото зиме,
проговори нейната свекърва:
- Леле, Маро, леле, милна снахо,
ела, вземи две стомни шарени,
та иди на чешма на вода!
Взема Мара две стомни шарени,
ойде си на чешмата на вода,
тамо найде дружка Ангелина,
веднага се Мара посмеяла:
- Още ли, Маро, мома ходиш,
мома, Маро, ходиш, свето гориш?!
Язе имам сина за главене
и си имам щерка за даване...
На Мара е върло дожалело,
налила си две стомни шарени,
та си ойде дури дома Мара,
сложила две стомни шарени,
а ту седна Мара, та заплака,
догледа я нейната свекърва,
та на Мара вели и говори:
- Тизе седе, Маро, осем лета,
осем лета и девет зименя,
не беше се, Маро, поулила,
поулила, Маро, разплакала,
що си саа толку поулена,
та си рониш тия дребни сълзи?
А Мара й вели и говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
саа ойдох на чешма на вода,
тамо найдох дружка Ангелина.
Веднъж ми се, мале, подсмея:
"Още ли, Маро, мома ходиш,
мома, Маро, ходиш, свето гориш?!
Язе имам сина за главене
и си имам щерка за даване..." -
на мене ми върло дожале.
Дури това Мара да издума,
висна коня, двори затънтеха.
Проговори нейната свекърва:
- Изскочи си, Маро, на чардако,
та погледни нагоре-надоле,
що ни двори толку затънтеха.
От усалбове хубава Мария,
баре не е с око погледнала,
а ту не ле глава да подигне...
Станала е нейната свекърва,
изскочи си на високи чардак,
та погледна нагоре-надоле,
погледнала низ поле широко,
догледала Марко, млади Марко,
дека иде от силната войскя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011