* * *

Войник на сватбата на жена си

Синокь ми се Радула оженил,
сутра рано абер що му дошло,
три абери, млади чоадари:
- Айде, айде, ти млади Радуле,
айде бърго во царева войска!
Радула се младо замолило:
- Дейди вие, млади чоадари,
чоадари, млади аберджии,
мувлет дайте три дни и три нокьи,
оти синокь сум се оженило,
со невеста уще не сум познат.
Чоадари нему му велеа.
- Немаш нити три саати мувлет.
Радула си влезе во одая
и си викна своя първа люба:
- Ой, невесто, моя първа люба,
я влези си во зелена бафча.
да набериш цвекье, зелен невен,
зелен невен, що ич не венеет,
да направиш до две кьискьи цвекье -
една мене, а една за тебе,
да я носиш во десна пазуа;
дури кьискьи зелени кье бидат,
ти да знаиш, оти яз сум живо;
кога кьиска кье ти овенеет,
ти да знаиш, оти сум умрено,
и от тогай векье ти мъжи се!...
Що си влегла Радулица млада,
во градина невен си набрала,
що накьити до две кьискьи цвекье.
Една даде Радулу воиводу,
а другата за себе задържа.
Си отиде Радула войвода.
си отиде во цареа войска.
Радула се на бой попленило
и во зандан него затвориле.
Що лежало до девет години;
Радулица що си го чекала
токмо, Богме, до девет години,
на девета тая се свършила
и се готви тая да се мъжит.
На Радула кьиска подвенала,
Радулица дека кье се мъжит -
или се мъжит, или му умрела,
що му кьиска нему подвенала.
Се разплака Радула войвода,
що излегол пред синджирджията
и го молил Радула войвода,
да го пущи дома да си одит
и да види своята невеста.
Три дни мувлет Радула му сакал
и пак назад она кье си дойдел.
Синджирджия Радула пожалил
и го пущил дома да си оди.
Явнал коня Радула войвода
и ми стигнал пред своята порта -
колку юнак в порта да ми влезит.
Що ми виде своя стара майка,
разплакана и пръсти кършила.
Радула я малко попрашала,
заотщо плачи и пръсти си кършит.
- Ейди, синко, незнаен делия,
Радулица млада кье се мъжит -
токмо има до девет години,
откога Радул на войска пойде,
пойде, синко, и назад не дойде.
Ете сега сватои ми дошле,
да я земат млада Радулица.
- Ой ти, майко, Радулова майко,
дай ми, майко, ръка да ти бакнам!
Тоа рече и я грабна в ръце,
та я вкачи горе на дивани.
Що поздравил кьитени сватои,
ги пречекал лепо ем убао.
Що ми зело своя мила сестра,
я промени и ми я накьити,
що му кладе венци позлакьени.
що ги изваде от своя невеста,
ми я спрема како за невеста,
за невеста своя мила сестра;
сватба прави три дни, ем три нокьи.
ми изпрати кьитени сватои
со невеста - своя мила сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011