* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, гледала
една ми сина Стояна.
Расна ми Стоян, порасна
на осемнайсет години.
В събота: годеж правиха,
в неделя: сватба сториха,
в понеделник: хабер пристига
Стоян войник да отиде.
Стоян се жалба нажали
и на татко си говори:
татко ле, мили татко ле,
я иди, татко, я иди
службата да ми отслужиш,
че ми е младо булчето.
Баща Стоян думаше:
Не мога, синко, не мога,
двайсет и пет години служих,
служих и вече остарях.
Рано е булка станала
и е в градина влезнала,
росна е китка набрала,
китка на Стоян подала:
Либе Стояне, Стояне,
сота че синса умехве,
тогаз ще ми е годежа;
кога ми китка изсъхне,
тогаз ще ми е сватбата.
Служил ми служба Стоян
цели дванайсет години.
Цели дванайсет години
китка му беше весела.
Една ми сутрин кат става
китката му повехнала;
на друга сутрин изсъхнала.
Стоян си сълзи пророни
и на началник разказва.
Началник Стоян продума:
Стояне, младо войниче,
я си в яхъра отиди,
хранено конче изведи,
изведи, още оседни
и си при булка отиди.
Стоян си конче оседла
и си при булка отиди
с букета в пазва поставен.
Като край село пристигна,
баща му оран ореше.
Старец се тихо разплака
и на Стояна говори:
- Аз имам син като тебе
невеста днес му се жени.
Стоян си конче пришпори.
Край село майка си срещна,
в торбичка храна носеше,
с черна забрадка ходеше,
при орача отиваше.
Стоян на конче продума:
- Бързай ми конче хранено
право в църква да идем.
Като пред църква стигнаха,
църквата била закрита.
Стоян на врата почука
и на сватбари продума:
- Пуснете ме, мен пуснете,
при невестата да ида,
от царя подарък и нося.
Кат подаръка поднесе,
невестата го познала,
на Стояна се хвърлила
и му прошка поискала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011