* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала,
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря,
бързала да го ожени,
да не го царя зачуе,
да не го земне млад войник.
Бързала, оженила го.
Венчан бе Стоян, несведен,
царя за него проводи -
де да й Стоян, да доди,
в Цариград Стоян млад войник,
войници да ми доведе.
Стоян по двори ходеши,
кахърен Стоян, посърнен,
дребнено сълзи ронеше
и на майка си думаше:
- Майно льо, стара мамко ле,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татя,
да иде татю в Цариград,
в Цариград татю млад войник,
войници да си събере,
на царя да ги заведе.
Че ми й млада булката,
неделя не сме сторили,
в черкува не сме отидели,
срам ме й да я поведа,
грях ме й да я оставя!...
Майка му дума Стояне:
- Стояне, синко, Стояне,
стой, недей дума таз дума!
Че как ще иде баща ти,
баща ти, синко, стар-запрял?
Неможе на кон да язди,
неможе пеше да върви,
неможе пушка да носи,
неможе сабя да върти, -
пък там го казват лошаво,
прави на коне заспиват,
с остри се саби подпират...
Стояну жалба дожале,
отиде в темно яхъри,
изведе конче хранено,
хранено пък некарано,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои.
Стоян кончето сидлае,
булка му седи при него,
дребнено сълзи ронеше.
Дето сълзите капяха,
сякакво цвете имаше,
пък булка му го береше,
на две го китки китеше,
на Стояна го даваше,
и на Стояна думаше:
- На ти, Стояне, таз китка,
дене я носи на глава,
ноще я туряй на роса -
кога таз китка повене,
тогази ще ми й годежа;
кога таз китка изсъхне,
тогази ще ми й сватбата!
Стоян кончето оседла,
оседла и го възседна,
та чи си Стоян отиде
в Цариград Стоян млад войник.
Че ходи Стоян, че ходи,
че ходи, че войникува,
че ходи девет години,
все му й китката кръвяна -
дене я носи на глава,
ноще я туря на роса.
На десетата година
четвъртък китка повяхна.
Стоян по двори ходеше,
дребнено сълзи ронеше,
пък царица го питаше:
- Стояне, младо войниче,
девет години как седиш,
как седиш, как войникуваш,
ази не съм те виждала,
толкози да си кахърен,
колкото тази година,
що си кахърен, усърен,
що по двор отидеш и плачеш?
Стоян царици думаше:
- Царице, много честити,
нали ме питаш, да кажа.
Аз имам булка под було,
днес ми китката повяхна,
днес ми се сгоди булката.
Царица дума Стояне:
- Стояне, младо войниче,
и туй ли да те науча?
Я вземи конче хранено,
хранено пък не карано,
че си кончето оседлай,
сватбата да си зъвариш.
И Стоян стана, Стояне,
изведе конче хранено,
хранено пък не карано.
Стоян кончето седлае,
царя му плаща хайлъци,
Стоян кончето възседна,
та че си Стоян отиде.
Като си Стоян вървеше,
През бащино си чаире,
баща му оре в чаири,
оре баща му и плаче.
Пътниче дядо думаше:
- Помага ти Бог, дядо льо!
Днес нали й света неделка,
що ореш в света неделка,
хем ореш, дядо, хем плачеш?
Дядо му дума пътниче:
- Пътниче, кално друмниче,
нали ме питаш, да кажа?
Аз имам сина Стояна
в Цариград Стоян млад войник,
девет години как седи,
булка под було остави,
венчан бе Стоян, несводен,
днес му се жени булката...
Пътниче дядо думаше:
- Дядо льо, стари дядо льо,
мога ли свари сватбата?
Дядо му дума пътниче:
- Сега сватбата замина,
булката не са сводили.
Та че си Стоян отиде.
Майка му тъче в зимници,
тъче майка му и плаче.
Пътниче бабо думаше:
- Помага ти Бог, бабо льо!
Днес нали й света неделя,
що тъчеш в света неделя,
хем тъчеш, бабо, хем плачеш?
Майка ми дума пътниче:
- Пътниче, кално друмниче,
нали ме питаш да кажа,
право ще да ти обадя.
Аз имам сина Стояна,
в Цариград Стоян млад войник
девет години как седи,
нито си Стоян дохожда,
нито си хабер проважда,
булка под було остави,
днес му се жени булката.
Пътниче бабо думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
мога ли свари сватбата?
Баба му дума пътниче:
- Пътниче, кално друмниче,
сега сватбата замина,
булката не са сводили.
Та че си Стоян отиде,
тамам си кръста беряха,
той няма какво да пусне,
ами си пусна пръстена,
пръстена годенишкия.
Как го й булката видяла,
видяла и го познала -
този е пръстин Стоянов,
тя на зълва си думаше:
- Калино, Радо булина,
излез нанавън, погледай,
има ли челяк ябънджи.
И зълва й беше излязла,
тя на буля си думаше:
- Булньо льо, Николнице ле,
тука има челяк ябънджи.
Рада Никола думаше:
- Никола, второ венчило,
прощавай, ще ти продумам -
дай ръка да ти целуна.
Че си булката излезе,
че при Стояна отиде,
че на Сттана думаше:
- Стояне, първо венчане,
бре, добре дошъл, Стояне!
Та че си Стоян отиде
и си булката заведе.
Майка му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
бре, добре дошъл, Стояне,
ти си булката доведе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011