|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Снощи се Стоян завърна,
от дълга пътя Цариграда,
на чемшир порти потропа,
потропа, та па повика:
- Я излез, излез, Грозданке,
да ми портите отвориш!
То не излезе Грозданка,
най ми излезе майка му,
портите да му отвори.
Стоян майци си думаше:
- Къде е, мамо, Грозданка
да ми портите отвори
и ми кончето поемне?
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
легни си, отпочини си,
па заран ще ти разправя,
къде е, синко, Грозданка.
Стоян майци си думаше:
- Кажи ми, мамо, кажи ми,
че аз не можа да тръпа,
дали е с моми за вода,
или е с булки в черкова,
или е сладко заспала?
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години веч става,
ка си ми синко заминал
в Анадол с анадолците,
тя та е тебе чакала
тъкмо ми девет години
и снощи са е пристала.
Стоян майци си думаше:
- Кажи ми, мамо, кажи ми
в това ли село, в нашето,
или е, мамо, във друго?
Майка Стояну думаше:
- Във това село, нашето,
долу, в долната махала.
Стоян си конче възседна
и си на сватба отиде.
Чуди се Стоян, мае се,
как ли да й се обади.
Най-после Стоян намисли:
"Много ще пари извадя,
на булка кръст аз да ги дам
и тя ще да се наведе
ръчица да ми целуне,
дано си пръстен познае,
дет сме си двамка мениле,
в черкова под венчилото."
Той я за ръка улови,
навънка си я изведе
и си я у тях заведе.
Нали бе Стоян млад, умен,
съблече дрехи венчални,
облече с тях сестра си
и я на сватба заведе,
на нейно място остави
и пак сватба не развали.
Лазар Станево, Луковитско (НПЛов., с. 134 - "Войник на сватбата
на жена си - 3") ; трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|