* * *

Войник на сватбата на жена си

Прокукала сина кукаица,
прокукала во Босна краина
и разбила босански юнаци.
То не била сина кукаица,
туку била Миоата майка.
Вчера доцна Мия го женила,
утром рано абер си му дойде:
- Айде, Мио, на войска да одиш!
Па се молит Мио лудо дете,
па се молит, дробни сълзи ронит:
- Аман, аман, силни капиджии!
Мулет дайте петък и събота,
сам ке дойдам рано во неделя.
Уще с люба не сум се венчало,
ни венчало, ни сум се познало.
- Мулет немаш денюм до пладнина!
Виде Мио, али файда немат,
па затрае свирки и мефтери
и завитка кьрстати байраци.
А нееста уще не верует,
зар к' останет тая невенчана.
Влезе Мио темна конюшница
и извади своя добра коня.
го извади во старе дворои,
го исчеша со филдиши чешел,
го избриша со кадифе чоа,
го напои вино тригодишно,
го назоба со бела пченица
и му тури седло шикосано,
и му тури юзда полеана.
му опаса свилени колани.
Лепо й добро коня си истокми
и сам себе юнак се оружа.
Си опаса сабя навалита.
си опаса воински колани
и си запна жълто боздугана,
па позеде зелено байраче.
- Сей со здравье, несто невенчана,
невенчана, ни запознаена!
Я ке одам цару на индата.
И нееста тога поверуа,
ке остаит нея невенчана.
Па префърли дулак више глава.
токмит уста, кроткум да си сборит:
- Чекай, чекай, лудо непознато
чекай тебе нещо да ти речам!
Па прескочи зелена градина
и откина до две китки цвеке.
една себе, а другата нему.
- На ти, лудо, ова китка цвеке!
Да го носиш во десна пазуа.
мошне често да го погледуеш.
Дури седит китка расцутена,
да ме знаеш, али ке те чекам.
Кога ке ти китка овенует,
да ме знаеш, али ке се мъжам.
Ке те чекам до девет години!
Бодна коня Мио лудо дете.
бодна коня по бели друмои.
От ощо е юнак мераклия,
фърлат сабя край вишни небеси
и на зъби сабя пречекует.
От зъбите огън му излагат.
Право отиде во царска войска,
го кладоа младо байрактарче,
байрак носи за девет години.
Кога влезе десета година,
тога му се цвеке овенало.
Свърте юнак байрак наопаку,
па го удри во зелена трева.
Го догледа царя от дивана,
па си прати четири войводи
да го прашат младо байрактарче,
да го прашат, що неоля имат.
Отидоа, назад се вратия.
- Не го прашуй, царе господине!
Си остаил неста невенчана.
Сега му се люба превенчует.
Па го викна царот къде него:
- Айде, айде, младо байрактарче!
Цар ке найдет уще по-убаа!
- Аман, аман, царе господине,
ти целивам ръка и колено,
алал тебе измет, що сум чинил,
що сум чинил за девет године,
да ме пущиш дома да си одам!
Место беше три дни за оденье,
за три сата юнак дома дойде.
Кога дойде на свои дворои,
во дворои - кони повързани.
Кога влезе шарена одая,
во одая - китени сватои.
Слуга им е убава нееста.
слуга служит амберли ракия.
Мия никой туе не го позна,
па си седна долу накрай софра.
Неестата со чаша си служит,
ред си редит китени сватои,
ред му дойде, Миой му подаде,
му подаде чаша со ракия.
Той не зеде чаша со ракия,
туку му даде пръстен от ръката.
му го стаи во стребрена чаша.
На нееста тогай му текнало,
па си викна хубава нееста:
- Ай ти тебе, Кочо кочовчанче!
Ай земи си кони и сватои.
да си одиш, откъде си дошол,
ев ми дойде мой мили стопанин!
Се подума Мио малу многу,
да изпрати Коча без нееста.
Па изнесе своя мила сестра.
му я даде Кочое за неста
и без кавга работа си свърши.
После Мио сватба си направи,
се весели три дни и три ноки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011