* * *

Войник на сватбата на жена си

Снощи се Иве заженило,
ододзарна ситно писмо дошло -
младо Иве на война да иде,
ил да иде, ил глава да прати.
Милна майка дреи му търсеше,
милен баща конче му стегаше,
а либе му по градина шета,
като шета и китка му бере.
Хем я бере, хем я пък нарича:
- Леле либе, леле, първо либе,
докат ти е китката весела,
дотогава, либе, че те чекам!
Младо Иве на война отиде.
Минало се, що се е минало,
минало се тъкмо три години -
на Иве му китка повехнала.
Сега му се либе заженило
и Иве се илно уилило.
А ротен си на Иве говори:
- Що си се, Иве, илно уилило?
А Иве си на ротен говори:
- Три години китка ми весела,
а сега ми китка увехнала -
сега ми се либе оженило -
А ротен си на Иве говори:
- Я си земи медните ключове,
та отвори ладните зевници,
та облечи прошлячките дрехи,
па си мини през гора зелена,
та отсечи дърво орехово,
та направи гусли и виоли,
па си иди на вашите порти!
И Иве си ротен послушало,
па си взема медните ключове,
та отвори ладиите зевници,
та облече прошлячките дрехи,
па си мина през гора зелена,
та отсечи дърво орехово,
та направи гусли и виоли.
Па си ойде на негови порти,
па си седна Иве на портите,
па си свири Иве и си пее.
Излезнала неговата майкя,
па на прошляк тихо отговаря:
- Назад, назад, божа прошлячиня,
не свири ми тука, не коби си,
сега съм си сватба заправило!
А прошляк ю потио отговара:
- Я не свирим тука, я не кобим!
Я изведи младата невеста
да цалива на прошляка ръка,
ега има прошляк да ариже!
Па извела младата невеста
да цалива на прошляка ръка.
Наведе се младата невеста
да цалива на прошляка ръка -
он ариза пръстен й меновник.
Провикна се младата невеста:
- Ой ви вази, кумове, сватове,
пийте, яжте, който откъде е -
мене ми е либето дойдело!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011