* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала й,
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря,
и него й мама бързала,
бързала да го ожени,
да не го пишат млад войник.
Бързала й, оженила го й,
в неделя сватба голяма,
в понделник хабер пристигна
от царя, от царицата:
"Де да е Стоян, да дойде,
да дойде Стоян млад войник,
ако не рачи да дойде,
глава му хабер донесете!"
Стоян маму си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
аз ще се моля на тебе
пък ти се моли на татя,
да отиде татю млад войник.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти й, синко, стар-запрял,
не може на кон да стои,
не може пушка да държи,
не може сабя да върти.
Булче му по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
дето сълзите капеха,
всякакво цвете никнеше,
като никнеше, цъфтеше,
все рано и ран босилек,
булче, си цвете береше,
на три го китки кичеше,
едната китка за нея,
две на Стояна даваше
и на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчане,
на ти, Стояне, тез китки,
дене ги носи на глава,
вечер ги слагай под глави,
кога ти китки увехнат,
тогаз ще ми е годежа.
Кога ти китки посъхнат,
тогаз ще ми е сватбата!
Отиде Стоян млад войник,
Че седя Стоян, слугува
тъкмо ми девет години.
Където ходи все пее,
все пее Стоян, все весел.
На десетата година
китките му увехнаха.
Стоян му жалба дожаля,
Където ходи кахърен.
Царица дума Стояне:
- Стояне, младо войниче,
ето ми девет години,
тази й десета година
как стоиш, как ни слугуваш,
където ходиш, все пееш,
все пееш, все се веселиш,
нине си грижен, кахърен?
Стоян царице думаше:
- Да ти й честито царството,
ето ми девет години,
тази й десета година,
когато хабер пристигна,
да дойда ази млад войник.
булче под було оставих,
а днеска му е сватбата.
Царица дума Стояне:
- Че дали мож го завари?
Я влез във тъмни яхъри,
изведи конче хранено,
хранено, не възсядано,
с синьо го седло оседлай,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напой.
Че тръгна Стоян да си иде.
Като във село отиде,
било във света неделя,
баща му оре и плаче.
Стоян орачу думаше:
- Що ореш, дядо, и плачеш?
Дядо войниче думаше:
- И аз имах син кат тебе.
Станало й девет години,
булче под було остави,
а днеска му е сватбата.
Стоян му нищо не каза,
а че си пътя продължи.
Като до тях си отиде,
майка му пере и плаче.
Стоян бабо си думаше:
- Добър ден, стара бабичко,
що переш, бабо, и плачеш?
А тя същото й казала,
каквото казал баща му,
Стоян бабо си думаше:
- Дали мога ги завари,
венчани пък не сведени?
Баба му дума войниче:
- Ти ще ги, синко, завариш.
таман си кръста събират,
Стоян на сватба отиде.
нали е човек чужденец,
на трапеза го поканват,
няма какво кръст да пуща,
ами си пусна пръстена,
пръстена годенишкия,
Като си кръста внесоха,
булче от къщи питаше:
- Има ли човек чужденец?
И те гогаз им казали:
- Ей сега човек пристигна,
няма какво да си пусне,
ами си пусна пръстена,
пръстена годенишкия,
булче на двори излезе,
като си видя Стояна,
и си при него отиде,
и на сватбата думаше:
- Вий си карайте сватбата
сватбата е Иванова,
пък булката Стоянова.
Стоян си булче поведе
и право у тях заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011