|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Хранила мама, гледала,
до един сина Стояна.
Храни го мама, гледала го,
голямо момче станало,
на осемнайсет години.
Петък го майка оглави,
в събота кума калеса,
в неделя булка доведе.
Кога в понеделник сутринта,
булче на подлив тръгнова,
кеха на порти почука.
- Стояне, младо юначе,
тебе та рукат, Стояне,
на царя служба да служиш!
Майка му дрипи събира,
татко му пари броеше,
булче му китка виеше
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
на ти тебе таз китка,
денем я носи на страна,
нощем я слагай на роса.
Кога китка повехне -
да знаеш, че съм главена;
кога китката изсъхне -
да знаеш, че съм женена.
Служил е Стоян, що служил,
цели ми девет години.
Кога в десета постъпи,
че му китката повехна,
повехна, още посъхна.
Стоян е черен почернял,
и още тъмен потъмнял.
Тогаз го царя попита:
- Стояне, младо юначе,
ти стана девет години,
от както служиш при мене,
не беше тъмен потъмнял,
защо си сега потъмнял?
Стоян на царя продума:
- Кога ме войник повика
булче ми китка подари,
подари и ми поръча:
"На ти, либе, таз китка,
денем я дръж на страна,
вечер я дръж на роса.
Кога китката повехне -
да знаеш, че съм главена;
кога китката изсъхне -
да знаеш, че съм женена!"
Сега ми китка повехна,
повехна, още изсъхна...
Царя на Стоян продума:
- Иди, Стояне, в яхъря,
изкарай конче хранено,
изкарай и го оседлай,
бързо кончето да караш,
дано го в двора завтасаш!
Стоян си конче възседна,
еднъж конче посбута -
до кръстопътя отиде
и си слънцето попита:
- Слънчице ясно, високо,
дали я мога завтаса,
дорде дар не е дарила
и подлив не е подляла?
- Завтасваш я, Стояне!
Другош го Стоян посбута
и я по пътя настигна,
и на сватове продума:
- Вие, сватове, кумове,
вие адет нямате ли
булче ръка да люби,
на пътник да я полюби?
Сватове думат Стояна:
- Добре, незнайно юначе,
как щяло адет да нямаме!
Стоян ръката подаде,
булче му ръка полюби
и го по пръстен познала.
Хвърлила було от глава
и се на конче метнала,
на конче отзад Стояна
и на сватове продума:
- Вам ви сбогом, сватове,
мойто си любе привтаса!
Корен, Хасковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|