* * *

Войник на сватбата на жена си

Хранила майка, гледала
до един сина Стояна.
Храни го мама, гледа го,
голямо момче станало, (2)
на осемнайсе години.
Петък го мама годила,
събота кума калеса,
неделя бульче доведе.
Кога пондельник сутринта
бульче на подлив тръгнува,
кехая на порти стоеше
и на Стояна думаше:
- Айде, Стоене, да вървиш,
на царя служба да служиш!
Майка му дрехи сбираше,
баща му пари броеше,
бульче му китка виеше
и я Стоянум даваше:
- Я на ти, любе, таз китка,
дене я държи на срана,
вечер я туряй на роса.
Когато китка повехне,
да знаеш, че съм главена,
кога ти китка посъхне,
да знаеш, че съм женета!
Кога ми Стоян отиде,
служил е малко, не много,
цели ми девет години,
че му китката повехна,
повехна, още посъхна.
Стоян ми темен потемне
и още черен почерне.
Цара на Стоян думаше:
- Стоене, младо юначе,
защо си темен потемнел
и още черен почернел?
Стоян на цара думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
как не ща, царьо, да темня,
да темня, още да черня,
нес ми се жени бульчето!
Царя Стоянум продума:
- Стоене, младо юначе,
влези, Стоене, в яхъри,
изкарай конче хранено,
изкарай и го оседлай,
дано я можеш завтаса!
Стоян кончето изкара,
изкара и го възседна.
Еднъж го Стоян посбута,
до кръстомпътя отиде
и си слънцето попита:
- Слънчице ясно, високо,
дали я мога завтаса,
докат дар не е дарила
и подлив не е подляла?
- Завтасваш я, Стоене!
Стоян кончето посбута
и си сватове застигна,
и на сватове продума:
- Вие, сватове, кумове,
вие адет нямате ли,
бульче ви ръка да целува?
Подарък ще я подаря.
Сватове думат Стояна:
- Юначе младо, незнайно,
кък щяло адет да няма?
И хи булото открили.
Стоян си ръка подаде,
бульче му ръка целуна
и го по пръстен познала.
Хвърлила було от глава
и се на конче метнала,
на конче отзад Стояна,
и на сватове продума:
- Сбогом ви, сбогом, сватове,
мойто си любе привтаса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011