* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала,
едного сина Стояна;
що го е мама гледала
до осемнайсе години.
Скришом го майка укрила
на царя да си не служи,
та па е мама решила,
та си е Стоян годила.
Днеска ми Стоян годява,
утре си хабер застига
от царя, от цар Мурада -
Стоян млад войник да иде.
Стоян си конче стягаше,
мама Стояну гледаше
и жално-милно плачеше,
а Стоян си й думаше:
- Гледай ме, мамо, гледай ме,
гледай ме, нагледай ми се,
жали ме и ме прежали -
до кога ще ме жалееш!
Мама Стояну думаше:
- Аз ще те, синко, прежаля,
кога си тебе изпратя,
назади да се повърна,
да сравня, мама, Стоене,
тези високи могили -
тогива ще те прежаля!
Сестра край Стоян стоеше
и тя го жално гледаше,
а Стоян си й думаше:
- Гледай ме, сестро, гледай ме,
гледай ме, нагледай ми се,
жали ме и прежали ме -
до кога ще ме жалееш?
А сестрица му думаше:
- Братенце, братче Стояне,
азе ще да те прежаля,
кога си тебе изпратя,
назади да се завърна,
да сбера медни кавале
и тия мали свирчици,
в градинка ще ги посадя,
всеки ден ще ги поливам;
га са кавале прехванат,
зелена шумка да пуснат,
тогива ще те прежаля!
Стоян си конче възседна
и си из порти излезе.
Годеница го пресрещна,
шарена китка подаде,
а Стоян си й думаше:
- Гледай ме, либе, гледай ме,
гледай ме, нагледай ми се!
А годеница му дума:
- Я на ти, либе, таз китка -
дене я носи на гугла,
вечер я слагай в возглаве!
Кога си китка повехне,
тогиз съм, либе, годена
за друго лудо като теб!
Стоян си китка закичи,
за служба на цар замина;
дене я носи на гугла,
вечер я слага в возглаве.
Носи я девет години -
китка му беше весела.
Га в десетата да влезе,
тя си китката повяна.
Стоян си сутрин ставаше
и жално-милно жалеше -
по двор да ходи, плачеше,
в яхър да влезе, плачеше.
Съгледала го царица,
царица, господарица -
на царя хабер пратила:
- Стоян млад войник да викнеш,
да викнеш да го попиташ
защо е толкоз кахърен...
Той га ходеше, свиреше,
днеска ми ходи и плаче -
да не му хабер стигнало
от негова стара майчица,
да не е майка умряла,
или е тежко легнала.
Цар си Стояна повика
и на Стояна думаше:
- Стояне, младо войниче,
девет ми годин слугуваш,
та ми никога не сгреши -
аз искам да те попитам:
ти де ходеше, свиреше,
днеска де ходиш, все плачеш -
да не ти хабер стигнало
от твойта стара майчица?
Дали е болна легнала,
или е майка умряла -
на мен ще право да кажеш!
А Стоян си му думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
сал пред теб лъжа не бива,
но ми е хабер стигнало.
Кога съм, царьо, тук дошъл,
азе градина насадих
дръвце ми, златна ябълка.
Девет е годин цъфтяла,
цъфтяла, а не връзвала -
сега е, царьо, вързала
една ми златна ябълка.
Чудя се, царьо, мая се,
дали ябълка откъсна,
или на други оставя.
Тогиз се царя усетил,
че си е Стоян посгоден
и други му я отнима.
Той на Стояна думаше:
- Маре, Стояне, Стояне,
да влезеш в царски яхъре,
избери царски хатове,
което ти е на воля -
право у дома да идеш,
годеницата си да вземеш
и с нея да се венчееш.
Стоян си дома отиде
и той си дома погледна:
майка на двори ревеше,
а порти цели зееха.
Като Стояна видяла,
тя жално-милно заплака:
- Я скоро, синко, да вървиш
от църкви да я завърнеш!
Сега си, синко, отиде
със други да се венчее.
Стоян от конче отекна,
право си в църкви отиде -
току ги попът армасва.
Той преди нея премина.
Кат го невеста видяла,
було от глава хвърлила
и се със Стоян върнала
във Стоянови дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011