* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала
един си сина Стояна,
той за син, той за дъщеря,
свидно й да го ожени,
драго й ерген да ходи,
дваж мило - войник да иде.
В петък му мама потърси,
пак му до петък намери,
в събота засев засели,
в неделя булка довели,
вторник са кръстник пращали,
в сряда за Стояна дойдаха,
дойдаха войник да пишат.
Стоян мами си думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
яз ще са моля на тебе,
пък ти са моли на тейно,
да иде тейно стар войник.
Свидно ми й, мале, жално ми й,
бульче под було да оставя.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, сино Стоене,
баща ти й, сино, стар човек,
стар човек, сино, стар-запрял,
не може на кон да съди,
не може пушка да държи,
не може търмел да крепи.
Батю ти иска да иде,
тя го буля ти не пуща,
че им са дребни децата.
Стоян й нищо не каза,
че станал Стоян да тръгва.
Неговта млада бульчица,
привлезе в горна градинка,
набрала й цвете сякакво,
на една го китка накичи
и я на Стояна даваше,
и на Стояна думаше:
- Земи, Стоене, таз китка,
денем я носи на страна,
нощем я слагай на роса!
Когит ти китка извехне,
извехне, Стоене, изсъхне,
да знаеш, ще се оженя.
Че станал Стоян, заминал,
носил я Стоян, гледал я
цели ми девет години,
деня я слагал на страна,
нощя я слагал на роса.
На десетата година
ранил ми рано в неделя,
отиде китка да взема,
тя му бе китка извяхнала,
извяхнала и изсъхнала.
Из равни двори ходеше,
бистро си сълзи ронеше,
бели си ръце кършеше.
Царица, цар Костадинца,
тя си сред двора седеше,
сред двора, холан, на стола,
и на Стояна думаше:
- Стоене, младо войниче,
защо си ходиш кахърен,
кахърен, още тъжовен?
Дали ти дрехи омръзнаха,
или ти пушка дотежа,
или ти служба дотегна?
Стоян царици думаше:
- Царице, цар Костадинце,
нето ми дрехи омръзнаха,
нето ми пушка дотежа,
нето ми служба дотегна.
Станало й девет години,
бульче под було оставих,
днес ми са жени бульчето.
Царица, цар Костадинца,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, младо войниче,
свободен бъди от мене,
стани си, абре, с' иди си,
че си бульчето ти земи!
Станал ми Стоян, тръгнал ми,
вървял ми Стоян, вървял ми.
Като до село той допрял,
на пътя срещнал баща си,
отива угар да оре.
Той на баща си думаше:
- Дядо льо, ти стар дядо льо,
днес нали й света неделя,
що отиваш угар да ореш?
Той на Стояна думаше:
- Войниче, младо войниче,
аз имам син като тебе,
станало й девет години,
бульче под було остави,
нес му са жени бульчето -
от туй отивам оран да ора.
Стоян му нищо не каза,
право във село отиде,
във село Стоян, сред село.
На пътя срещна майка си,
отива дрехи да пере.
Той на майка си думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
днес нали й света неделя,
що отиваш дрехи да переш?
Тя на Стояна думаше:
- Войниче, младо войниче,
аз имам син като тебе,
станало й девет години,
бульче под було остави,
днес му са жени бульчето,
от туй отивам дрехи да пера.
Стоян й нищо не каза,
право на сватба отиде.
Като на сватба отиде,
булката дарба дарява,
кат за Стояна ред дойде,
то им се свърши дарбата.
Зетя им вино даваше,
кат за Стояна ред дойде,
то им се свърши виното.
Булката ръка целува,
всички й дават по пара,
Стоян си даде пръстена,
пръстена, венчалушкия.
Кат го й булката видяла,
тя си Стояна познала,
викнала и заплакала,
и на сватове думаше:
- Сватове, още кумове,
пращайте вие, връщайте,
мене ми доде млад Стоян,
млад Стоян, мойта пръвнина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011