* * *

Войник на сватбата на жена си

Синокь Павло ми се посвършило,
синокь зело убава невеста,
во недела три абери дошле:
- Айде, Павло, айде, добър юнак,
да одиме цару на индака!
Книга гледа, дробни сълзи рони.
Да не оди - глава ке му земат,
завал Павло, завал, добър юнак!
Още гости не си изпратило,
още со невеста не си се намилвало,
още не се арно опознало!
Койна ружа Павло, ке ми оди,
ке ми оди цару на индака.
Койна стега со девет колани,
ем й клава юзди позлатени,
ем й клава седло шиклосано.
Бог я убил убава невеста,
шчо си влезе во зелена бахча,
шчо набра три киски мешано,
му й даде Павло добър юнак:
- На ти, Павло, три киски мешано,
да й клаиш во десна пазуха -
секо утро коа ке стануеш,
да измиваш твое бело лице,
да видуваш три киски мешано,
кога, Павло, киски ке увенат,
тогай, Павло, я ке се посвърша,
ке отбера лика според мене!
Стоя време Павло три години,
секо утро коа стануваше,
коа стануваше, лице измиваше,
тогай Павло киски видуваше,
коа како, Павло, по-весела.
Еднъж стана рано во недела,
си го изми Павло бело лице,
си посегна во десна пазуха,
коа видел - киски размешани,
изгореле, пепел се сториле!
Седна Павло на мраморни камен,
та си удри ръце от колена,
си порона сълзи по обраи,
го догледа царо от дивана:
- Дейди, Павло, дейди, добър юнак,
шчо си рониш сълзи по образи?
Дали ти се от измет сдодея,
дали ти се за дома нажали?
- Дейди, царо, слънце огреяно,
синокь зедох убава невеста,
во рано ми три абера дойдоа -
со невеста не бех намилвано,
още гости не бех изпратило.
Бог да бие убава невеста,
(...) секо утро киски беа весели,
ва утро киски овенале,
изгореле, пепел се сториле -
се свършила убава невеста!
- Дейди, Павло, дейди, добър юнак,
тоа ли си касавет забрало?
Ай, влези си во темна койнушница,
оружай си твоя бърза койна,
фърли му се на койно на рамена,
да си одиш от кай шчо си дошол,
да си видиш твоя убава невеста!
Шчо си дошол Павло добър юнак,
шчо си дошол под Легена града,
пам найде негова стара майка:
- Бог помагай, море стара бабо,
шчо е джумбуш во Легена града?
- Дейди, сино, царев баш-делия,
и я имам еден син како тебе,
ми го зеде царо на индака,
се премажа младата невеста,
от жалове овде су дошла!
Си отиде царев баш-делия.
Во дворове убава невеста,
си сборваха сите сите мегю себе:
- Шчо е тоа царев баш-делия!
Ми дочула убава невеста,
крена превез убава невеста,
изговори убава невеста:
- Свирете си, свирци, удрете си,
назад, назад, тамо одете си,
одете си вие без невеста,
мене ми дойде първата люба
Подарвала китени сватове,
подарвала со тънки марами,
а девери - бурунджук кошули,
нунко, старосват по (парче) чоха,
да завие койна, ем юнака...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011