|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Поискал Богдан Стоянка,
Стоянка плаче, не рачи:
- Не ща го, мамо, не ща го,
аз съм го чула, разбрала -
Богдан е, мамо, млад войник,
на царя служба ще служи!...
Стоянкина мама думаше:
- Зъмни го, къзъм, зъмни го,
войниците са боляри,
на царя данък не плащат...
Думали, предумали я,
петък са года правили,
събота сгодени ходили,
в неделя булка довели,
в понделник хабер пристигна -
Богдан ще върви млад войник,
на царя служба ще служи,
оставя булка под було...
Викна Стоянка да плаче,
привлезе в горна градина,
набрала цвете всякакво,
накичи китка кичеста
и я със злато обляла
и я с гюл-сую поръси,
и я на Богдан тя даде,
и тя на Богдан думаше:
- На ти, Богдане, таз китка...
Кочово, Преславско (СбНУ 42/1936, № 142 - "След сватбата
си отива войник"); откъс; гюл-сую - розова вода.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|