Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала е,
едного сина Стояна.
Бързала да го ожени,
да не го вземат млад войник,
млад войник със войниците.
Петък му бяха засевки,
събота при кум ходили,
в неделя му беше сватбата.
В понеделник хабер пристигна,
от царя и от везира,
да върви Стоян млад войник,
млад войник със войниците.
Стоян майци си думаше:
- Аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на тате,
да иде тате млад войник,
млад войник със войниците,
че ми е младо булчето,
срам ме е да го поведа,
грях ме е да го оставя!
Мама му дума Стоене:
- Баща ти, синко, стар челяк,
не може на конче да язди,
не може сабя да върти,
не може пушка да гърми.
Стоян му жалба дожаля,
че влезе в темно яхъри,
изкара конче хранено.
Стоян си конче седлеше,
булче му конче държеше,
бистро си сълзи ронеше.
Дето сълзите капеха,
всякакво цвете цъфтеше.
Булче му цветя береше
и ги на китка виеше,
и я на Стоян даваше,
и на Стоян думаше:
- Деня я носи на глава,
нощя я туряй на роса.
Когато китка повехне,
тогава ще ми е годежа;
когато китка посъхне,
тогава ще ми е сватбата.
Че отиде Стоян млад войник,
млад войник със войниците.
Ходил е девет години,
все свири Стоян и пее.
На десетата година,
китката е повяхнала.
Престана Стоян да свири,
да свири Стоян, да пее.
Царицата му думаше:
- Защо си грижен, кахърен,
ни свириш, нито пък пееш?
- Че как да свиря и пея,
кат ми се жени булката?!
Че са Стоян пуснали.
Когато в селото влязъл,
майка му на двор переше.
Стоян й рекъл: - Добър ден,
защо днес переш, бабо,
нали е света неделя?
- От жал пера, синко,
днеска се жени снаха ми...
Стоян на сватба отиде,
таман на булка кръст пущаха
и той си пръстена пусна,
пръстена, годенишкия.
Когато на булка кръст поднесоха,
когато пръстена видяла,
тя си пръстен познала,
и на сватбари казала,
че тука има друг челяк...
Тогава потърсила Стоян
и като го намерила се отказала
от оня и отишла пак при Стоян.

 


Кипилово, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011