* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала
един ми сина Стояна;
и за син го й мама имала,
и за син, и за дъщерка.
Бързала да го зажени;
четвъртък годеж годили,
у петък годен ходили,
у събота, джанъм, заселки,
у неделята му сватбата.
И у понеделник било, що било,
у вторник царю проводил:
"Къде е Стоян, да дойде,
да си война довърши!..."
Петкана из двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и дето сълза капнеше,
дребно цвете никнеше,
и Петкана го сбираше,
и го китка изкичваше,
и на Стояна даваше,
и на Стояна думаше:
- Да гледаш, Стояне, да виждаш -
когато китка повехне,
Петкана ще се ожени.
Гледал е Стоян, гледал е,
гледал я една година,
една година, че и две,
че две години, че и три.
Тогаз китката повехнала
и Петкана се ожени...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011