* * *

Войник на сватбата на жена си

Димитър малко копиле!
Оглавил се е Димитър
за най-хубаво момиче,
за попово ранениче.
Кат се Димитър оглави,
събота главен прейоди,
в неделя бе сватбата,
в понеделник до пладнина
от царя ферман дойдоло:
да иде Димитър, да иде
на царя младо войниче,
войниче, младо сеисче,
да му коньето тимари.
Булче му дума думаше:
- Димитър малко копиле,
седи, Димитър, не йоди,
на кум не сме отпустили,
на поврат не сме ходили.
Димитър булче говори:
- Булче Петканче, Петканче,
не бива, булче, ще ида -
Риба се в море превръща,
царска се дума не връща.
Булче Петканче, Петканче,
доде да ида, да дойда,
все млада булка да ходиш.
Булка му китка даваше
и на Димитър думаше:
- Да ходиш, къде да ходиш,
китката да я погледаш:
Доде е китна весела,
до тогава съм лефтера;
Повехне ли ти китката,
яс ке се главя и жена.
И Димитър си отиде.
Малко ми много воюва
Сега ми девет години.
все си коньето тимаре
и си китката погледва.
На десетата година
Китката му повехна.
Конье тимаре и плаче.
Де го загледа царица,
царица му отговаря:
- Димитре малко сеисче,
станува девет години,
конье тимариш и пееш,
я сега, холан, сеисче,
коне тимариш и плачеш?
- Кралице сам' си царице,
я кога насам да дойда,
булче ми китка подаде
и ми, царице, заръча,
заръча и ми поръча
да си китката поглеждам,
ко ми китката повехне,
булче ке ми се оглави,
ке ми се глави и жени.
Я царица му говори:
- Фани си конче най-бьрзо,
та във селото си иди
да си обидиш майка си.
И той се качи на коня,
та си в селото отиде.
Йедин ми стари дедейко
Накрай селото ореше.
Димитър дедо питаше:
- Дедо ле, стари дедейко,
днеска е света неделя,
оти ми, дедо, ти йореш?
- Пътниче, младо друмниче,
имах си сина кат тебе,
та ми отиде, отице,
отиде младо войниче.
Днес му се булчето жени,
Димитър конче удари,
та си през река замина.
Една ми стара бабичка
Кя си на река переше.
Димитър й отговаря:
- Бабо ле, стара бабичко,
днеска е света неделя,
я ти ми на река переш!
Пътниче, младо друмниче,
имах си сина кат тебе,
та ми отиде, отиде,
отиде младо войниче,
днес му се булчето жени.
Та че на сватба отиде
и си на софра поседна.
Хванали сара да сбират.
Всичките пери турили,
Димитър пръстена тури,
та го на булче занесе.
Булче кат виде пръстена
и пръстено си познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011