* * *

Войник на сватбата на жена си

Че се млад Руси зажени,
в понеделник Руся сгодиха,
в сряда са дрехи кроили,
в четвъртък кум калесят,
в събота сватба заправи,
в понеделник на момините,
на кумовата трапеза,
от царя хабер довтаса,
да върви Руси, Руси ле, (2)
да върви младо войниче,
службата да си отслужи,
службата девет години.
Булче му влиза излиза,
сладка ракия залива,
чашата със сълзи долива.
Отиде в горна градина,
набрала е китка смесена
и я на Руси подава:
- На ти, Руси ле, таз китка,
деня я носи начело,
нощи я пой в росата,
докато е китка весела,
до тогаз у ваз ще седя,
до тогаз твоя ще бъда.
Носи я Руси, пои я,
цели ми девет години,
на десетата година
започна китка да вехне,
да вехне китка, да съхне,
и Руси почна да вехни.
Командир Руси думаше:
- Русе ле, младо пизанче,
що съхнеш, Русе, що вехнеш;
дали ти служба омръзна,
или ти служба дотегна?
Руси командир думаше:
- Ротний ми, ротний командир,
нито ми служба омръзна,
нито ми служба дотегна,
булче под було оставих...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011