* * *

Войник на сватбата на жена си

Сред море, мамо, бял камън,
бял камън, бял самороден,
на камън лоза зелена,
червено грозде родила.
Млади го моми беряха,
млади го момци носеха,
носеха, та го тъпчеха,
ала от него не пият.
Млади го булки пиеха,
да стават трудни неволни.
И Стоянова майчица,
и тя от винце сръбнала,
станала трудна, неволна,
родила сина Стояна.
Скришом му прави питата,
питата и понудите,
и голямото кръщене,
ала сватбата не може -
дръннали гайди, цигулки.
Днеска се Стоян ожени,
утре му книга довтаса -
Стоян на война да иде,
на война със войниците.
Нали му й младо булчето,
младо и под жълто було,
мило му да го остави,
дваж по-мило да го поведе -
в аскер му вяра всякаква
турци, майно ле, българи
и трета вяра цигани.
Стоян мами си продума:
- Майно ле, стара майно ле,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на тате,
тате на война да иде,
отмяна да ми отмени
барем еднинка годинка,
ко не еднинка - полвинка,
че ми е младо булчето,
мило ми й да го оставя...
Мама Стояне думаше:
- Молих се, мама, думах му,
пък той ми рече, тейко ти:
"Че аз съм, бабо, стар челяк,
стар челяк, бабо, стар, запрял,
не мога на път да вървя,
дилке ле конче да яря,
напред войската да вървя."
Стоян на Радка продума:
- Да станеш рано в понделник,
войнишки дрехи да сбереш,
че аз ще войник да ида.
Булче му хитро, разумно,
станало рано в понделник,
войнишки дрехи събрало,
че влезна в равни градини,
че набра китки всякакви,
направи китка смесена,
че при Стояна отиде
и на Стояна продума:
- На ти, Стояне, таз китка,
дене я носи на глава,
ноще я слагай на роса.
Кога ти китка повехне,
тогава ще ми й годежа.
Извади пръстен от ръка
и на Стоян го подаде.
- На ти, Стояне, пръстена,
носи го и го погледвай,
коги му камък излети,
тогива ще ми й сватбата.
Носи ги Стоян, гледа ги
цели ми девет години.
На десетата година
във сряда, срещу четвъртък,
смесена китка повяхна;
в събота срещу неделя -
камък от пръстен излетял.
Стоян посърна, повяхна.
Царица дума Стояне:
- Стояне, младо войниче
девет години слугуваш,
където ходиш, все пееш,
сега защо си кахърен?
Стоян царице продума:
- Царице, мари, кралице,
аз съм си булче оставил.
Когато на път потеглих,
булче ми китка подаде,
и всичко то ми разправи -
кога ми китка повехне,
тогива ще му й годежа,
вчера ми китка повяхна,
вчера му било годежа,
в неделя ще му й сватбата.
Аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на царя -
в отпуска да ме пуснете,
булчето да си възвърна.
Те си Стояна пуснаха.
Като си Стоян потегли,
като през къра вървеше,
старец на нива ореше.
Стоян на старец продума:
- Помага ти Бог, старче ле!
- Дал ти Бог добро, войниче.
- Днес нали й света неделя,
що си на нива излязъл,
черни угари да ореш?
Старец Стояне продума:
- Аз имам сина като теб
и стана девет години,
как е от дома излязъл,
че той си булче остави,
днеска му, джанъм, сватбата.
Ази на нива излязох,
черни угари да ора,
кахъри да си разтуша...
Стоян си пътя продължи
и край чешмата той мина.
Бабичка на чешма седеше,
кирливи ризи переше.
Стоян баби си продума:
(...)
Стоян си в село влизаше
и се на сватба отбива,
на край трапеза поседна.
Почнали кръст да събират.
Нали е Стоян млад войник,
че той си пари нямаше,
че той си пръстен извади,
пръстена, бре, венчалния,
на булка кръст го той пусна.
Като са кръста събрали,
на младо булче поднесли,
булче си кръста приема,
приема и преброява.
Кат си пръстена намери,
викнала и заплакала:
- Какво си чудо направих,
девет години съм чакала
и ощ девет да съм чакала...
И си нанавън излязла
и при трапеза отиде.
Редом трапеза гледала,
на край Стояна видяла.
При Стояна си отиде,
три му поклона направи
ръце, колене, целуна
и че се права изправи,
и че се виком провикна:
- Ой ми ва вази, сватбари,
сватбари, нови кумове,
сватбата Иванчовата,
булката Стоянчовата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011