* * *

Войник на сватбата на жена си

Петър нагоре отива,
нагоре в равна Добруджа, (2)
бяла го Мика проважда,
Петър Марийки думаше:
- Марийке, мараня моя,
мараня и горещина,
чакай ме, либе, чакай ме,
чакай ме до три години,
до три години и три дни.
Чака го бяла Марийка,
чака го до три години,
ала три дните забрави.
Че се Марийка годила,
зела на Петра лелин син,
и него Петра викаха.
Вечерта на моминити
на булка кръста беряха,
хвърляли малки, големи,
хвърляли бели бешлици,
давали жълти жълтици.
Дошло си момче отгоре,
отгоре от Добруджата,
нямало какво да даде,
ами хвърлило пръстена.
Като го видя Марийка,
Марийка дума, продума:
- Прощайте свекър, свекърва,
прощайте зълви, девери,
кумуви, стари сватове,
аз ще пак Петра да зема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011