* * *

Войник на сватбата на жена си

Вино пия дванайсе краля
у тогова краля Шишманина.
Проговори Столаким Тодорчо:
- Бога вамо, дванайсе краля,
що ли цвили у тевни зандани,
дале вила иле самовила?
Да е вила, у гори би била,
да е змия, под камик би била.
Айде диме сите да видиме.
Па ойдоя дванайсе краля.
Що да вида, море, що да чуя?
Ни е вила, ни е люта змия,
нело ми е Тодор Везировче,
осъдено дванайс годин време.
Що е пило девет годин време,
що е пило не си платило.
Нимо пари со що да го плати,
нима вино от що да го върне.
Лежало е девет годин време,
мулает му е още три години.
Брада расло - гроб да си покрие,
чамбас расло - гроб да си постеле,
нокти расло - гроб да си ископа.
Па хваная троица бербере.
Един му е брада обричил,
други му е мустак подкаструвал,
трети му е нокти подрижал.
Па му дадоя сабя пребиена.
Колку Тодор бес сабла дане.
Сега му се първо либе жени.
Па си ойде Тодор Везировче,
па си ойде на негови двори.
Що да види, море, що да чуе.
На порти негова майка.
Попита я Тодор Везировче:
- У дворо ти голема радост,
а ти седиш на порти та плачеш?
А она му потийо говори:
- И я имам сина като тебе,
осудено дванайс годин време,
лежало е девет годин време,
мулает му е още три години.
Сега му се първо либе жени.
Таман това, море, издумая,
ете оттам неговото либе:
- Ела овам, камена свекърво,
и ти ела, непознат юначе,
ела овам у чесни търпези.
Па ойдоя у чесни търпези,
никой не може Тодора познае.
Позная го Тодорови дружина.
Проговора Тодорова дружина:
- Бога тебе, Тодорова майко,
я изнеси Тодорова чаша,
кой попие Тодорова чаша,
той че води Тодорово любне.
Сватове се туко спогледая,
младожена и селзи порони.
Ред се реда по чесни търпези,
никой не може чаша да попие.
Ред е дошло Тодорово дете.
Наеднаш е чаша изтръгнало,
а мака му потийо говори:
- Назад, назад, копиле,
да ти си боле от баща ти.
Проговарят Тодорова дружина:
- Бога тебе, Тодорова майко,
я изнесе Тодорова сабля,
девет годин низ кън невадена.
Кой изтръгне Тодорова сабля,
той че води Тодорово любне.
Сватове се туко спогледнаха,
младожена и слъзи порони.
Ред се ред по чесни търпези,
никой не може сабла да изтръгне.
Ред е дошло Тодорово дете.
Наеднаш е сабла изтръгнало.
А майка му потийо говори:
- Назад, назад, копиле,
та ти си боле от баща ти!
Тоз час рипна Тодор Везировче,
та си зема сабла на зглабове,
развърте се налево, на десно,
та погуби китени сватове.
Па улови неговото либе,
намазало лоя и катрана,
запалило от руса глава,
па си седи, та си гозба прави
със негови верните другари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011