* * *

Войник на сватбата на жена си

Едничък Стоян на майка,
и него мама оглави,
дигнала сватба голяма.
Неделя било, що било,
понделник куми изпратят...
Войник на порти повика:
- Лелке ле, стара лелке ле,
да дойде Стоян, да дойде,
царя му хабер провада -
на царя войник да стане!
Стоян си конче извида,
булче му конче държеше,
с лява го ръка държеше,
с дясна му китка виеше;
тейно му пари броеше,
майка му дрехи сбираше,
сестра му перчан чешеше,
булче му китка даваше:
- На ти, Стояне, тая китка,
конче я грива разсади,
кога у царьови идеш,
царюм я бахча разсади,
вечер я сутром поливай,
вечер със вино червено,
сутром със върла ракия...
Когато китка повехне -
тогавна жа се оглавя;
когато китка изсъхне -
тогавна жа се оженя!...
Стоян при царя отиде,
царюм я бахча разсади,
вечер я сутром поливал -
вечер със вино червено,
сутром със върла ракия...
На деветтяхто години,
една ми света неделя
Стоянум китка повяхна,
повяхна, още изсъхна.
Стоян е грижен, кахърен.
Царя Стояне думаше:
- Стояне, младо войниче,
що ми си грижен, кахърен?
Стоян си царю думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
днеска ми китка повяхна,
повяхна, още изсъхна -
днеска се булче ми жени!...
Царя Стояне думаше:
- Стояне, младо войниче,
ти влейни царюм в яхъри,
избери конче хранено,
хранено конче, алено,
дето е конче хвъркато,
хвъркато, още крилато,
че го, Стояне, оседни -
иди си, белче отвземи!...
Стоян си влейна в яхъри,
избира конче хранено,
хранено конче, алено,
че си го Стоян оседна...
Вървял е Стоян, що вървял,
кога край село наближи,
на път си Стоян посрещна
един ми стари ми дядо -
отива оран да оре...
Стоян си дядо думаше:
- Дядо льо, стари дядо льо,
днеска е света неделя,
що отиваш оран да ореш?
Дядо Стояне думаше:
- Войниче, още пътниче,
днеска ми се булче жени,
булче ми жалби голями,
не мога в село да седя!
Стоян си дядо думаше:
- Дядо льо, стари дядо льо,
та венчаха ли булката?
Дядо Стояне думаше:
- Пътниче, още друмниче,
сега я от къщи изведоха...
Вървял е Стоян, що вървял,
на път си Стоян просрещна
една ми, бре, стара баба -
отвзела черна къделка,
запрела ново вретено,
отива прежба да преда...
Стоян си баба думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
днеска е света неделя -
що вървиш, бабо, и предеш?
Баба Стояне думаше:
- Войниче, младо пътниче,
днеска ми се булче жени,
не мога в село да седя...
Стоян си баба думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
та венчаха ли булката?
Баба Стояну думаше:
- Войниче, младо пътниче,
сега я в черква въведоха...
Стоян си в черкова вляйна -
булката венчила любили;
синките венчила любят,
Стоян се редом нареди
да хи венчила полюби
и си ръката подаде,
булката да я полюби...
На кундо пръстче съгледа
един ми пръстен сребърен,
че го от ръка познала,
че си булото хвърлила:
- Тва е мой любе Стояна!
Пак любе Стояна вземала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011