* * *

Войник на сватбата на жена си

Сън сънува Гюрица кралица,
сън сънува за Косово поле -
се Косово зелено ливагье,
насред ливагето й гъста тръница,
у тръница змия тройоглава...
Ка е било утре отзарана,
кралица си на кралю казуе:
- Таком Бога, кральо стопанине,
киков ли съм я сън сънувала,
сънувала съм за Косово поле -
се Косово зелено ливагье,
насред ливагето й гъста тръница,
у тръница змия тройоглава...
Дал' е, кральо, на зло, или е на добро?
А крал си ю потио говори:
- Таком Бога, Гюрице кралице,
ни е на зло, ни яко на добро -
скоро чеме кавга да имаме,
кавга че е под Косово поле;
що си гледала зелена ливада -
зелена е ливада големи ядове;
що е гъста тръница, оно е голема кавга;
що е змия тройоглава -
сила се е със мене заяла...
Скоро, скоро, Гюрице кралице,
че да идем на Косово поле.
Кога ойдем язе на Косово поле,
да ме чекаш до девет години.
Таком Бога, Гюрице кралице,
да ми правиш до девет премени
и да ми чуваш две мъжки дечица,
се да чекаш и да ми се надаш;
настъпи ли десета година -
тогай ми се, Гюрице, пренадай!
Крал отиде у Косово поле,
остана си Гюрица кралица,
останала с две мъжки дечица.
Чакала го до девет години
и правила до девет премени;
настъпило у десет годин,
тогай му се Гюрица пренада,
пренада се и се поженила,
довела е на кральови двори,
довела е нова стопанина.
Таман се е кралица поженила,
и тогай се е веднъг умирило,
умирило по Косово поле.
Крал си дойде от Косово поле,
право дома на двор на отиде -
направи се божи дилинджия,
та си проси от врата на врата...
Ка отиде на негови двори,
пред двори му мъжки деца седа,
седа деца, пред порти викая.
Попита ги божи дилинджия:
- Защо викате, две мъжки дечица?
А деца му потио отговарая:
- Таком Бога, божи делинджия,
нели питаш, право чем ти каза -
ние сме две малки дечица,
ве дечица, мали сираченца;
са ни е е майкя поженила,
довела е нови стопанина,
та па го е майкя наредила,
та е везел огняна комжия,
та ни шиба по равни дворове,
та затова пред двори седиме,
та затова пред порти викаме.
Па си фана божи дилинджия,
па си фана две мъжки дечица,
та ги веднъг у двори уведе.
Що го виде Гюрица кралица,
веднъг си е на стопанин окнала:
- Таком Бога, нови стопанине,
киков ни дилинджия по двор оди?
Погледна го нова стопанина,
погледна го от висок чардак,
па си окна на божи дилинджия:
- Да що тражиш по мои дворове -
дилинджия пред врата ока,
а ти одиш по мои дворове!
Он му ока, он това не чуе,
изкачил се при него на чардак,
за Бога е моли, та му сака,
та му сака дарба да го дари.
Па си бръкна божи дилинджия,
та извади потайно оружье,
та погуби нови стопанина,
па си пита Гюрица кралица:
- Таком Бога, Гюрице кралице,
що да правим сега със тебека?
Дали чеш ми млада послужити,
или чеш ми млада посветити?
А кралица се на крал молеше:
- Ни съм млада за светене,
ни съм млада за служене сега;
язе съм те млаа почекала,
почекала до девет години
и съм ти готвила до девет премени,
и съм ти очувала две млади дечица;
прости мене, кральо стопанине!
Тогай ю й е кральо простил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011