* * *

Войник на сватбата на жена си

Зажени ми се млад Стоян,
във петък засев правили,
в събота годинували,
в неделя булка довели,
в понеделник яли и пили,
във вторник хабер довтаса:
"Стоян войниче да иде,
на царя служба да служи!"
Стоян мами си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на тейко,
тейко с войници да иде,
на царя служба да служи,
че ми е младо булчето,
срам ме е да го поведа,
а че е булче под було!
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стоене, синко Стоене,
баща ти, сине, стар човек,
не може на кон да стои,
камо ли сабя да върти.
Че стана Стоян, Стоене,
изведе конче хранено,
войник на царя ще ходи.
Булче му хитро, разумно,
влязло във горна градина,
набрало цвете всякакво,
отскубна коса от глава,
че си цветето свързала
и го на Стоян подаде,
подаде и му поръча:
- На ти, Стоене, таз китка,
денем я носи на глава,
нощем я слагай на роса!
Кога ти китка повехне,
да знайш, че ще се посгодя,
кога ти китка изсъхне,
да знайш, че ще се оженя.
А че си Стоян замина,
на царя служба слугува
цели ми девет години.
Като си Стоян слугува,
китка на глава носеше,
нощем я на роса слагаше,
където ходи, все пее.
На десетата година
китката му увяхнала.
Където Стоян ходеше,
кахърен Стоян, тъжовен.
Царица царя думаше:
- Станало девет години,
откакто Стоян слугува,
където ходи, все весел,
на десетата година
където ходи, все тъжен.
Я си Стояна попитай -
защо е толкоз тъжовен!
Царя си Стоян запита,
Стоян си тихо говори:
- Царьо ле, царьо честити,
като ме питаш, да кажа.
Като си войник аз тръгнах,
булче под було оставих,
че то ми даде таз китка
и си на мене поръча:
"Кога ми китка повехне,
тогава ще се посгодя;
кога ми китка изсъхне,
тогава ще ми й сватбата!"
Днеска ми китка изсъхна...
Царя на Стоян думаше:
- Я си кончето възседни,
бързо във село да идеш,
булчето да си повърнеш!
Стоян си конче възседна
и си към село потегли.
Като до село достигна,
орач на нива ореше,
Стоян на орач думаше:
- Днеска е света неделя,
защо на нива ти ореш?
Тейко Стояна думаше:
- Войниче, младо пътниче,
станало девет години -
синът ми войник замина,
булка под було остави,
днес му се жени булчето.
От мъка какво да правя?
Затова оран аз ора...
Стоян си нищо не каза,
ами си пътя продължи.
Край село чешма течеше,
баба си платно белеше,
Стоян си конче повъзпря
и си бабичка запита:
- Днеска е света неделя,
защо си платно ти белиш?
Мама на Стоян продума:
- Войниче, младо пътниче,
станало девет години,
как сина войник пратихме,
булка под було остави,
днес му се жени булчето,
от мъка какво да правя?
Че дойдох платно да беля...
Стоян си пътя продължи
и си на сватба отиде.
Почнали бакшиш да дават,
Стоян си даде пръстена,
дето се с булче венчаха.
Бакшиш на булка дадоха.
Тодорка пръстена видяла,
видяла и го познала,
и се ясно провикнала:
- Слушайте вие, сватбари,
сватбари, още кумове!
Сватбата е на Иван,
булката е на Стоян!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011