Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Днеска се Стоян ожени,
заран книга пристига -
млад Стоян войник да иде,
войник за девет години.
Остава булка под було,
мило му е да я остави,
дваж е мила да я поведе,
в аскера хора всякакви,
турци, майно ле, българи...
- Моли се, мамо, на тате,
тате на война да иде
отмена да ме отмени.
Ако не, мамо, година,
то поне, мамо, половина...
Мама Стояну думаше:
- Баща ти е, мама, стар челяк,
не може пеша да върви,
дилке ле конче да язди!
Стояново младо булченце,
то влезе в равна градина,
набрала цвете всякакво,
направи китка смесена
и на Стояна подаде,
и на Стояна продума:
- Я ти на, любе, туй цвете,
денем го слагай на страна,
вечер го слагай на роса.
И ти на, любе, тоз пръстен,
кога ти цвете увехне -
тогаз ще ми е годежа;
кога пръстен улети -
тогаз ще ми е сватбата!
(...)
Къде ходи Стойн, все плаче.
Царя Стояну думаше:
- Стояне, младо войниче,
защо си тъжен, кахърен,
дали майка умряла,
или татко ти почина?
Стоян на царя продума:
- Кат ме питаш, да кажа -
аз имам младо булченце,
днеска ми се жени булчето.
Царю Стояну думаше:
- Стояне, младо войниче,
да слезеш долу у мазето,
да вземеш конче хранено,
със синьо го седло оседлай,
за ден до село да си идеш.
Стоян си у мазе отиде,
изведе конче хранено,
хранено не възсядано,
със синьо го седло оседла,
за ден в село отиде.
Като край къра минава,
татко му на къра ореше.
Стоян татка си позна
и си въз него отива.
- Помози Бог ти, старче!
- Дал Бог ти добро, войниче!
- Защо в неделя ореше?
- Като ме питаш, младо войниче,
да ти кажа, да те не лъжа -
от големи кахъри съм дошел.
И аз имам войник като тебе,
днес му се жени булчето...
(...)
- Къде е, бабо, сватбата?
- Ето я, баби, насреща.
Стоян се на конче преметна
и си на сватба отиде.
Всички войника канеха,
той си на трапеза не седна,
а иска с булка прошка да вземе.
Като булката излезе
и му ръката целуна,
тогиз си пръстен познава.
Хвърлила було от глава
и се викна, провикна:
- Сватбата беше на Ивана,
пък булката остава пак за Стояна!

 


Градище, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011