|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Мама Стояна думаше:
- Хайде да те синко, оженя,
докато си, синко, млад-зелен.
- Ази съм, мамо, млад-зелен,
не мога булка поддържа.
Майка Стояна не слуша,
ами си Стоен сгодила.
Дигнали сватба голяма.
Като ги в черква въведоха,
в черква да ги венчаят,
неделя срещу понеделник,
като ги двамата сведоха,
Стоян Петкана продума:
- Петкано, булка хубава,
Петкано, първо венчило.
Я излез, мари, нанавън,
пушката да ми подадеш,
моята сабя френгия
и чифтелия пищови.
Като ги Стоян поемна
и си навън излезе,
излезе, та се не върна,
че стана Стоян хайдутин.
Стоя, що стоял, девет години.
И все го е Петкана чакала
девет е була скъсала,
девет възглавници изгнили,
дето е Стоян чакала...
Горна Оряховица, кв. Калтинец (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|