* * *

Войник на сватбата на жена си

Снощи Марко от Солуна дойде
и доведе солунка девойкя,
ем солунка, ем царева щерка.
Още Марко у двор не улезнал,
на Маркоте три писма дойдоа.
Първо писмо дете да кръщава,
второ писмо млади да венчава,
трето писмо царя войник д' иде.
Па се чуди Марко, па се мае,
дали д' иде дете да кръщава,
ели д' иде млади да венчава,
ели д' иде царя войник да е?
Ни си ойде дете да кръщава,
ни си ойде млади да венчава,
нел улезна у росна градина,
та си набра таа росна китка,
та я даде на негово либе,
па на либе дума, продумуе:
- Земи, либе, таа росна китка,
земи, либе, та я харно чувай.
Язе ч' идем, царю войник да съм,
тизе, либе, тува да ме чекаш,
да ме чекаш, се тува да седиш
да ме чекаш дор е китка росна.
Кога, либе, китката повехне
тогай тизе младо да се жениш!
Яхна коня Марко добър юнак,
яхна коня, та войник отиде.
Седела е солунка девойкя, -
ем солунка, ем царева щерка,
се седела, та Марко чекала.
Чекала го до девет години,
девет годин китка росна била,
на десета китка повехнала,
тогай се е она заженила,
Тъкмо свати двори напунили,
напунили, трапези седнали,
ете иде Марко добър юнак
и си взема солунка девойкя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011