* * *

Войник на сватбата на жена си

Днеска е било света неделя,
в село дошли еничери,
еничери, бре, цареви,
да си пишат млади момци,
млади момци за войници.
Отговарят стари хора:
- Ой ви вази, еничери,
еничери, бре, цареви,
ний нямаме млади момци,
млади момци за войници.
Отговарят еничери:
- Ой ви вази, стари хора,
кое е стадо без овнета,
та ваше село без момчета?!
Отговарят стари хора:
- Няма колай, ще се пишат!
Писали са, що са писали,
писали са Гюзел Байчо,
Гюзел Байчо за млад войник,
ще оставя млада булка,
млада булка под булото.
Байчовата млада булка,
по двор ходи, сълзи рони,
китка кичи и нарича:
- На ти, Байчо, тази китка,
да я носиш на старна си,
да знаеш, Байчо, да помниш,
кога китка ти увехне,
тогаз ще ми е годежа;
кога китка ти изсъхне,
тогаз ще ми е сватба!
Че отиде Гюзел Байчо,
че отиде да слугува,
да слугува на царицата.
Минало се малко, много,
малко, много, три години,
всяка сутрин като стане,
все си свири и се пее,
една сутрин като станал,
китката му увяхнала,
нито свири, нито пее.
Отговаря царицата:
- Ой те тебе, млад войниче,
друга сутрин като станеш,
все си свириш, все си пееш,
тази сутрин нито свириш,
нито свириш, нито пееш?
Отговаря Гюзел Байчо:
- Ой та тебе, бре, царице,
кога дойдох да слугувам,
аз оставих млада булка,
млада булка под булото,
днес се жени мойта булка.
Отговаря царицата:
- Ой те тебе, млад войниче,
я си влезни в темен яхър,
избери си едно конче,
че си иди във селото,
да си вземеш млада булка!
Че си влезе Гюзел Байчо,
че си влези в темен яхър,
избра си едно конче,
изведе го, възседла го,
че го пусна в дълго пъти,
дълго пъти, кално друми,
че отиде до селото.
До селото покрай пътя,
стари дядо нива оре,
нива оре и си плаче.
Отговаря Гюзел Байчо:
- Ой те тебе, стари дядо,
защо ореш и си плачеш?
Отговаря стари дядо:
- Ой те тебе, млад войниче,
аз си имам една синка,
една синка Гюзел Байчо,
той отиде да слугува,
и остава млада булка,
млада булка под булото,
днес се жени булката му!
Гюзел Байчо пак замина,
че си отиде на сватбата,
на сватбата кръст беряха,
Гюзел Байчо пари няма,
че си извадил, бре, пръстена,
бре, пръстена от ръката,
бре, пръстена, годенишкия,
извади го, кръст го даде.
Като го видя млада булка,
като го видя и го позна.
Отговаря млада булка:
- Ой ви вази, бре, кумове,
сватбата е на Ивана,
булката на Гюзел Байчо!
Тука пеем, Богу славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011