* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, имала
до една сина - Стояна.
Бързала майка, бързала,
да си го рано ожени,
да ми го войниче не вземат.
Кога го майка венчава,
селяни коне развождат
и си го сговор сговарят:
- Ся кой да пуснем на воскя?
Айдете да пуснем Стояна,
Стояна млада женета.
Любе му влезе в градина,
Стояне, младо войниче,
зелен вийор му виеше,
виеше и нарицаше:
- Да одиш, любе Стояне,
до осем, девет години,
когато ти китка подвехне -
тогава ще се оженя...
(...)
Царя му вели говори:
- Стояне, младо войниче,
ти беше весел превесел,
защо си сега дертявен,
дертявен, гиди, грижовен?
Стоян му вели, говори:
- Царе ле мили, царе ле,
когато ме войник взеха,
тогава се Стоян женеше.
Любе ми влезе в градина,
зелен ми вийор виеше,
виеше и нарицаше:
"Любе Стояне, Стояне,
да ходиш осем, девет години
кога ти китка подвяхне -
аз тогава ще се оглавя;
кога ти в дъно изсъхне -
аз тогава ще се оженя!"
- Стояне, младо войниче,
влези си, Стояне, в яхъри,
избери си коня хранена,
белки завар завариш,
белки ги стига престигнеш!
Влезе си Стоян в яхъри,
избра си коня хранена,
та си възяхна кончето,
та е вървял, що е вървял,
като пристигна до лозята,
там си найде един дядо,
че ми реже в неделя:
- Добър ден ти, стари дядо,
защо режиш в неделя?
- Върви, върви, мили синко,
имах сина като тебе,
твоя, сино, прилика,
днес му се либето жени...
- Дядо, дядо, стари дядо,
заведи ме на сватбата.
- Върви, върви, мили синко,
ти ще чуеш къде свирят,
къде свирят жални гайди.
Та си вървя по-нагоре,
когато достигна под селото,
там си найде една баба,
че ми пере във неделя.
- Добър ден ти, стара бабо,
защо переш във неделя?
- Аз не пера да белея,
а си пера да църнея.
Имах сина като тебе,
твоя, сино, прилика,
днес му се либето жени...
- Бабо, бабо, стара бабо,
заведи ме на сватбата.
- Върви, върви, мили синко,
ти ще чуеш къде свирят,
къде свирят жални гайди.
Та отиде на сватбата,
дадоха му стол да седне,
приима го, но не сяда.
Дадоха му вино да пие,
приима го, но не пие.
- Изведете ми невестата
да ми ръка мен целува!
Изведоха му невестата -
кат му ръка целуваше
и си позна пръстена...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011