* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, имала
до една сина - Стояна,
забърза майка, побърза,
да си го мало оглави,
оглави, гиди, ожени,
да го турци не пленят,
да го на воске не накарт.
Кога се Стоян главеше,
тога са ферман пишеше;
кога се Стоян женеше,
тога са воске сбираше;
кога се Стоян венчаваше,
турци му двора изпълниха.
Турци си турски думаха:
- Ся кой да пуснем на воске,
айде да пуснем Стояна,
Стояна - младожеднеца!
Булка му вели говори:
- Възпри се, либе, почакай,
да вляза в горна градина,
да бера китка зелена.
Възпря се Стоян, почака.
Влязла в горна градина,
набрала китка зелена,
та я увила, увила
с нейни руси коси,
та я попила, попила
с нейни бистри сълзи
и на Стоян си я даде,
и на Стоян си думаше:
- Стояне, либе Стояне,
кога ти китка повехне -
знай ме, либе, се главя;
кога ти китка изсъхне -
знай ме, либе, се женя!
Стоян на воске отиде.
Служил Стоян, та служил,
девет, десет години.
На десеттях години
китката му извяхнала.
Стоян остана кахърен.
Царя Стояну думаше:
- Стояне, младо войниче,
защо си толко кахърен,
дали ти пушка дотегна,
или ти сабя омръзна?
Стоян на царя думаше:
- Царьо ле, царьо, везирьо,
нито ми пушка дотегна,
нито ми сабя омръзна -
днес ми са либе ожени...
Царя Стояну думаше:
- Стояне, младо войниче,
влязи си долу в яхъря,
избери конче фъркато
и на сватба си отивай.
Стоян си влязе в яхъря,
избра си конче фъркато
и си на сватба навърви.
Вървял Стоян, що вървял,
минал гори зелени,
стигнал поле широко.
Нашъл татко си,
лозе си реже в неделя...
Той му тихо говори:
- Я не го ряга да пусне,
я го ряга да съхне!
Я си имах един Стоян,
като на тебе прилика,
и като тебе думаше,
днес му са либето жени.
Вървял Стоян, що вървял,
нашъл Стоян майка си
на студен бистър кладенец,
бели дрехи пере.
Той си й тихо говори:
- Мари, бабо, стара бабо,
днеска света неделя,
днес дрехи не се перат!
Тя му тихо говори:
- Я не си пера да белеят,
я ги пера да църният!
Я си имах син Стоян,
като на тебе прилика
и като тебе думаше,
днес му се либе жени...
Стоян на сватба отиде,
та си се турчин престори,
та си булката поиска,
ръката да му целува,
голям бакшиш да й даде:
- Три жълти жълтици,
триста бели грошове.
Кат му ръката целуна,
тя си пръстена позна
и със Стояна си отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011