|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Имала й мама, имала
една дъщеря Марийка.
Храни я мама, варди я,
расна Марийка, порасна,
стана на двайсет години.
Тръгнали да й сватуват
от село и от селата,
от града и от градищата.
Все ги Марийка връщала,
връщала, не одобрявала.
Дошъл е да й сватува
млад Стоян, млада войвода.
Него Марийка вземала.
Събота било що било,
в неделя сватба правили,
понеделник рано ранили.
Стоян по двори ходеше,
Марийка през прозорец гледаше.
Пътни са порти хлопнали,
разсилен порти навлезе,
Стояну писмо подаде.
Стоян си писмо четеше,
ситни си сълзи ронеше.
Марийка през прозорец гледаше
и на Стояна думаше:
- Стоене, любе Стоене,
що писмо четеш и плачеш?
Дали не съм ти по сърце?
Стоян Марийки думаше:
- Ти си ми, любе, по сърце.
От царя писмо имам,
три години служба да служа.
Марийка, булка хубава,
влязла й в росна градинка,
набрала й цветя сякакви,
свила й китка размясна
и на Стояна подари.
- На ти, Стоене, тази китка.
Денем на калпак ще носиш,
нощем на роса ще оставиш.
Докогато китка весела,
дотогаз и аз ще те чакам.
И като отишъл Стоян,
китката му все весела -
денем на калпак я носил,
нощем на роса оставял.
Ден в четвъртата година,
като се от сън събуди
китката му е повяхнала.
Стоян си сълзи оброни.
Царя на Стоян продума:
- Стоене, млада войводо,
стана три години как служиш
и все си весел и хубав,
днеска си тъжен, кахърен?
Стоян на царя продума:
- Днеска ми са жени булчето...
- Стоене, млада войвода,
я влез долу в тавлата,
че си конче избери
и си в село ти иди.
Стоян се на конче покачи,
кончето силно бягаше,
някъде дори и фъркаше.
Насред пладне в село пристигна,
посред село хоро играй.
Марийка хоро водеше,
с бяло було забулена.
Като се хорото свършело,
почнала ръка да целува,
всеки й даде по пара.
Дошъл ред до Стояна,
Стоян си няма парица,
той си извади пръстена,
пръстена - венчалния.
Марийка пръстен познала,
очи си нагоре издигнала,
и си Стояна видяла и познала,
и на Стоян ръка подала.
Стоян я качи на конче
и на сватбари продума:
- Сватбари, мили сватове,
сватбата нека да е за вас,
а пък булченцето за мен!
Милево, дн. Елхово, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|