* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е, мама, имала
едного сина, Стояна.
Бързала, оженила го.
В неделя Стоян венчали,
до пладня хоро играли.
Стоян му хабер довтаса,
Стоян ще войник да иде.
Стояновата булчица,
тя при Стоян стоеше,
от целувки китка виеше,
и на Стоян даваше,
и на Стоян думаше:
- Стоене, пръвно венчило,
на ти Стоене таз китка,
деня я носи на глава,
нощя я тургай под глава,
сутрина се я наглявай.
Кога ти китката повяхне,
тогава ще ми й сватбата.
Че стана Стоян, замина,
че взе, Стоян, байрака,
поведе Стоян, войската.
Че водил я Стоян, че водил,
цели ми девет години,
на десетата година
погледнал ми, Стоян, китката -
китката е повяхнала,
повяхнала, та е посърнала.
Стоянова млад командир,
той на Стоян думаше:
- Стояне, младо войниче,
що си Стояне кахърен?
Дали ти конче застана,
или ти пушка натегна,
или ти сабя ръждяса?
Стоян командир думаше:
- Командире, наш млад командир,
като ме питаш, да кажа,
ще кажа, няма те лъжа.
Нито ми конче застана,
нито ми пушка натегна,
нито ми сабя ръждяса.
Аз имам лозе голямо,
всяка година, все цъфти,
все цъфти, а пък не връзва.
Тази година цъфнало,
цъфнало и завързало,
от всеки чукан по ведро,
от дълдърмата - две ведра.
Стоянова млад командир,
той си на Стоян думаше:
- Стояне, младо войниче,
иди си лозето обери.
Тръгнал е Стоян да си иде,
на пътя сватба посрещна.
Булка ръка му целуна,
той няма пари да даде,
даде си Стоян пръстена.
Булка си пръстен погледна,
погледна и го познала,
и на сватбари викаше:
- Сватбари, вие кумове,
вие сватбата да възпрете,
да видим кое й туй пътниче,
пътниче, кално друмниче!
Булка сватбари думаше:
- А този й пръстен Стоянов.
Стоян си познал булката,
сватба без булка замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011