* * *

Войник на сватбата на жена си

Плени Гюро земя Арбанашка,
Арбанашка земя, бре, юнашка;
не плени я за сребро, за злато,
най я плени за хубава Мара,
за хубава Мара Арбанашка,
Арбанашка Мара, бре, юнашка.
Плени я Гюро, поведе я,
поведе я дома на дворове.
Още Гюро у двор не влезнал,
още Гюро от коня не слезнал,
достигнали два бързи улака,
два бързи улака, два вредни юнака
и на Гюро тихом проговарят:
- Айде, Гюро, айде, царе войник!
Още Гюро тая не прочете,
достигнала втора бяла книги.
Още Гюро нея не прочете,
достигнала трета бяла книга:
"Айде, Гюро, айде, царе войник!"
Хитра била Мара Арбанашка,
хитра Мара и разумна,
оскубала е три стръка ружица
и на Гюро тихом проговаря:
- На ти, Гюро, три стръка ружица,
кога ойдеш на цареви двори,
посади посред цареви двори,
заран, вечер ружица поливай,
заран, вечер - студена водица,
а на пладне това руйно вино,
доде ти е ружица весела,
дотогаз ще и аз да седя.
Па си ойде Гюро царе войник,
па си ойде на цареви двори,
посади си ружа посред двори,
заран, вечер ружица полива,
заран, вечер - студена водица,
а на пладне това руйно вино.
Минали са девет годин време,
настъпило туй лято десето,
па си хвана ружа да си вехне,
да си вехне ружа, да си съхне.
Досети се Гюро царе войник,
що му е либе заръчало,
та на царя тихом проговаря:
- Леле, царьо, леле честити царьо,
я ме пусни дома да си ида,
че ми се е либе заженило.
Па си ойде Гюро царе войник,
па си ойде под нейното село,
там си видя един стар дядо,
че си оре у света неделя.
Проговаря Гюро царе войник:
- Ой те, дядо, ой те, мили дядо,
защо ореш у света неделя?
И дядо му тихом проговаря:
- Леле, синко, леле, мили синко,
и аз имах син като тебе,
вече стана девет годин време
откак ойде царе войник да е,
сега му се либе заженило,
днеска му е на либе сватбата,
аз не мога от мъка да гледам,
та си дойдох нива да ора.
Па си ойде Гюро по-нагоре,
там си видя една стара баба
дето пере у света неделя,
па на баба тихом проговаря:
- Ой те, бабо, ой те, стара бабо,
защо переш у света неделя?
А баба му тихом отговаря:
- Леле, синко, леле, мили синко,
и аз имах син като тебе,
вече стана девет годин време
откак ойде царе войник да е,
сега му се либе заженило,
днеска му е на либе сватбата,
аз не мога от мъка да гледам,
та си дойдох тука да си пера.
Ойде Гюро право на сватбата.
Щото беше Мара Арбанашка,
заредила редом по трапези,
заредила ръка да целува.
Достигнала Гюро тевничарин,
Гюро няма пари да даде,
той извади пръстен от ръката,
та го даде на млада невеста.
Погледнала Мара Арбанашка,
погледнала тоя златен пръстен,
погледна го, море, и позна го.
Застанала Мара на прагове,
на сватбари виком се провикна:
- Ой ви вази, китени сватове,
на Петрете е сватбата,
а на Гюро е булката!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011