* * *

Войник на сватбата на жена си

Писал се Петър, писал се -
младо войниче да иде,
на войниците баш да е,
баш да е, байрак да носи.
Кога на война да иде,
всичка го рода изпраща,
майчина, още бащина -
баща му с вино червено,
майка му с бела погача,
сестра му с бела премена,
либе му с китка шарена
и я на Петър даваше,
и си на Петър думаше:
- Либе Петре ле, Петре ле,
земи си, либе, китката,
дене я носи на глава,
вечер я туряй у вода,
често си китка наглеждай -
доде ти китка весела,
да знаеш, либе, да знаеш,
че я сам, либе, весела,
откак ти, либе, повеене,
да знаеш, либе, да знаеш,
че да съм, либе, годена.
Па тръгна Петър, отиде,
все му бе китка весела.
Един път той я погледна,
китка му бе повехнала.
Той си се люто разлюти,
па на другари продума:
- Идете вие, идете,
вие на цара кажете,
мене в отпуска да пусне,
да ида, дома да вида -
днес ми се либе женило!
Станаха, та отидоха,
па си на царя говорат:
- Царьо ле, царьо честити,
Петър си иска отпуска,
до дома да си отиде,
да иде дома, да види,
днес му се либе женило.
Царя отпуска даде му,
па стана Петър, отиде
във нимно село големо.
В неделя, рано пристигна,
под село орач ореше,
той си при него отиде,
че си орача запита:
- Защо в неделя ти ореш?
А той му дума, продума:
- Войниче, мило войниче,
я имам син като тебе,
и той си войник отиде,
днес му се любето жени,
и я от мъки излезох
черни угари да ора,
ядове да си посея...
Петър си тогав' отиде,
право при сватба отиде
и на сватове продума:
- Път ми сторете да мина,
вашта невеста да видя,
ръката да ми целуне.
И те му пътя сториле,
той при невеста отиде
и си ръката подаде.
Еленка пръстен познала
и на сватове говори:
- Вие се от тук маанете,
яз ще по Петър отида!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011