* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, гледала
едного сина Стояна,
бързала да го ожени,
война да го не завари.
В петък го майка годява,
в събота годеж правила,
а в неделя - сватбата.
В понеделник хабер дохожда
да върви Стоян млад войник.
Стоян на майка продума:
- Мамо ле, мила майчице,
я кажи, мамо, на татко
зарад мен войник да иде,
че ми е младо булчето,
грех ми е да го остава,
жал ми е да го замина.
Майка на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
това не може да стане,
че баща ти е стар човек,
не може пушка да носи,
не може сабя да влачи.
Стояну булка хубава,
нали е булка разумна,
влела във цветна градина,
набрала букет различен
и го на Стоян подаде,
и си му тихом говори:
- Стояне, либе Стояне,
докато е китка весела,
дотогава ще те чакам!...
Една ми сутрин, в неделя,
китката рано повехна.
Стоян се много натъжи.
Началник Стоян попита:
- Защо си, Стояне, тъжен,
тъжен си, още кахърен,
дали ти служба омръзна,
или ти пушка дотегна?
Тогаз си Стоян продума:
- Нито ми служба омръзна,
нито ми пушка дотегна,
най ми се жени булчето,
пуснете ме да си ида,
булче в къщи да заваря.
Тогаз си Стоян пуснали,
та си у дома отишъл.
Булка из черква излиза,
за други се е венчала.
Като си Стоян видела,
право при него отишла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011