|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
В петък се Стоян посгоди,
в събота груванки правили.
От царя писмо е дошло -
да иде Стоян, да иде,
на царя служба да служи.
Стоян си конче изведе,
че го оседла и обюзда.
Булче при конче стоеше
и на Стоян си думаше.
- Стояне, първо венчило,
постой, Стояне, почакай
да вляза в горна градинка,
да набера цветя шарени.
Уви ги в книга разделна,
че на Стояна ги подаде.
- Турни ги в бялата си пазва, Стояне,
сутрина рано ги поливай.
Когат китката извяхне -
тогава ще ми е сватбата!
И стана Стоян, отиде.
Походил малко, ни много,
цели ми девет години,
тогаз му китката повяхна.
Стоян си викна, заплака.
Де го зачу царица
и на Стояна думаше:
- Стояне, младо войниче,
станало й девет години -
аз не бях те видяла
да викнеш и да заплачеш?
- Царице ле, господарице,
станало е девет години,
оставих булче под було,
днес на булче е сватбата.
Царица дума Стояну:
- Стоене, хвани, Стоене,
изведи конче хранено,
че го оседлай, обюздай,
ако ти е пътя за неделя,
ти го вземи до пладне.
Изведе конче хвърковато,
че го бърже оседла.
Пътят му беше за неделя,
а той го взема до пладне.
Покрай крайното лозе той мина,
баща му лозето копаеше,
дребни си сълзи ронеше.
Покрай чешмата е минал,
майка му дреха переше.
Стоян на сватбата отиде
и на трапезата той седна.
Почнаха пари да събират -
кръст Божи за нова рая.
Тогаз си Стоян извади
тази ми китка шарена
и пръстена годенишкия,
че го на булката той пусна.
Като парите й занесли,
булката си е познала
китката и пръстена,
пръстена годенишкия.
Тогаз при Стояна отишла
и двамата пак се събрали,
и нов живот пак заживели.
Добромирка, Севлиевско (Минчев, М. Народни песни от село Добромирка,
събрани от Стефан Ст. Каломенов /Ред. и изд. Минчо Г. Минчев. Габрово, 2007, с.
58 - "Стоян войник").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|