* * *

Войник на сватбата на жена си

Писали ми са войници,
писали, кого писали,
напред писали млад Стоян,
та си остава булката
сгодена, па неводена.
Булка в градина отиде,
па набра цвете всякакво,
на две го китки накити,
една на глава си забоде,
друга си на Стоян даде
и си му дума и говори:
- Я вземи, либе, таз китка,
денем ги слагай в пазва,
нощем ги слагай на роса.
Докат ти китка весела,
дотогава ще съм аз тука
и кат ти китка увехне,
аз ще се, либе оженя.
Седял ми Стоян, служил ми
цели ми девет години
все бе му китка весела.
Десета година започна,
китката му увехнала
и лицето повехнало.
Стоян на дружина говори:
- Дружина верна, сговорна,
когато тука да дойда,
голям си годеж направихме.
Булка в градината влезна,
па набра цветя всякакви,
на две ги китки накити,
една на глава си забоде,
другата даде на мене
и сладки думи издума:
- Я вземи, либе, таз китка,
денем ги слагай в пазва,
нощем ги слагай на роса.
Докат ти китка весела,
дотогава ще съм аз тука
и кат ти китка увехне,
аз ще се, либе оженя.
Сега ми китка увехнала,
булката се е оженила.
Чуло се и разчуло се,
дочул е царя и везира,
дали му конче хранено,
за ден и нощ Стоян пристигнал,
та си булчето заварил
сватбата му на вратника,
всичко на хора развърна,
назад си булче повърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011